Японската йена се задържа близо до най-ниските си нива от близо 40 години спрямо щатския долар въпреки неотдавнашното повишение на лихвените проценти от страна на японската централна банка „Банк ъв Джапан“ и предприетите валутни интервенции, предаде Ройтерс.
Днес японската валута поскъпна с 0,2 на сто до 161,12 йени за долар, след като ден по-рано достигна двугодишно дъно. Търговията остана вяла заради празничните дни в САЩ и в редица азиатски страни.
Пазарите продължават внимателно да следят възможността за нова намеса на японските власти на валутния пазар. По-късно днес министърът на финансите Сацуки Катаяма заяви, че правителството е готово да предприеме „решителни мерки“, ако се наблюдават спекулативни движения на валутния пазар, предаде Киодо.
„Няма никаква промяна в нашата позиция да предприемем решителни мерки, когато това е необходимо“, каза Катаяма пред журналисти.
През нощта в Ню Йорк курсът на йената достигна 161,81 за долар, което е най-ниското му равнище от юли 2024 г. насам.
Предупреждението на японския финансов министър бе направено след публикувани данни, показващи, че между 28 април и 27 май японските власти са изразходвали рекордните 11,73 трилиона йени (73 милиарда долара) за валутни интервенции. Макар намесата временно да е подкрепила националната валута до около 155 йени за долар, впоследствие тя отново отслабна.
Натиск върху йената оказват както силният долар, така и съмненията около бюджетната политика на премиера Санае Такаичи.
Анализатори на Ди Би Ес (DBS) отбелязват, че значителните спекулативни къси позиции срещу йената не са намалели въпреки повишението на лихвите от страна на Японската централна банка.
„Толерантността на Япония към слабостта на йената изглежда близо до своята граница“, посочват анализаторите. Според тях японските власти могат да прибегнат както до по-остра реторика, така и до нови интервенции за ограничаване на обезценяването на валутата.
Публикувани днес данни показаха, че основната инфлация в Япония е останала под целта от 2 на сто за четвърти пореден месец през май. Причината са държавните субсидии за горивата, които компенсират част от поскъпването на суровините вследствие на конфликта в Близкия изток.
Според анализаторите на „Кепитъл Икономикс“ (Capital Economics) обаче постепенното прехвърляне на по-високите енергийни разходи към комуналните услуги и останалите стоки и услуги може да ускори инфлацията до около 3,5 на сто в началото на 2027 г.
Протоколът от априлското заседание на японската централна банка, публикуван в петък, както и коментарите на заместник-управителя Риозо Химино, също насочиха вниманието към инфлационните рискове, произтичащи от войната в Иран.
Тони Сикамор от Ай Джи (IG) смята, че японските власти вероятно ще защитават равнището от 161,95 йени за долар при първите опити то да бъде преодоляно.
„Това би означавало използването на около 11-12 процента от валутните резерви за сравнително кратък период без осезаем ефект. Поради това в бъдеще властите ще трябва да бъдат по-избирателни в интервенциите си, за да запазят достатъчен резерв от средства“, посочва той.
Междувременно доларът остана силен след сигналите от Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ, че може да се наложи ново повишение на лихвените проценти.
Доларовият индекс, който измерва представянето на американската валута спрямо кошница от шест основни валути, се задържа на ниво от 100,82 пункта, след като в четвъртък достигна едногодишен връх.
Според инструмента „ФедУоч“ (FedWatch) на „Си Ем И Груп“ (CME Group) пазарите вече оценяват вероятността за повишение на лихвите от УФР с 25 базисни пункта през юли на 38,5 на сто спрямо едва 8 на сто преди седмица.
Еврото се търгуваше почти без промяна при 1,1457 долара. Австралийският долар отслабна с 0,1 на сто до 0,7011 долара, а новозеландският долар остана стабилен на ниво от 0,5752 долара.
На пазара на криптовалути биткойнът поевтиня с 0,2 на сто до 62 897 долара, а етерът отстъпи с 0,3 на сто до 1703 долара.