Индексите на европейските борси се търгуват без съществена промяна и са на път да отчетат седмичен спад, тъй като натискът на световните облигационни пазари оказа влияние върху нагласите на инвеститорите, съобщи Ройтерс. Междувременно застоят в преговорите в Близкия изток тласна цените на петрола нагоре и засили опасенията за инфлацията.
Общоевропейският индекс STOXX 600 се повиши с 0,3 на сто до 652,28 пункта към 11:10 и е на път да регистрира втори пореден седмичен спад.
Франкфуртският DAX е нагоре с 0,23 на сто до 26 046,51 пункта. Лондонският FTSE 100 се повиши с 0,29 на сто до 10 779,41 пункта. Парижкият CAC 40 нараства с 0,17 на сто до 8467,06 пункта, а миланският FTSE MIB е нагоре с 0,44 на сто до 52 899,90 пункта.
Доходността по американските държавни облигации отново се повиши, след като намесата на Министерството на финансите в сряда оказа само краткотрайна подкрепа на силно разклатения облигационен пазар.
Ръстът на доходността дойде дори след като министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт заяви, че правителството може да увеличи обратните изкупувания на американски държавни облигации и намекна за възможно фискално консолидиране.
Секторът на базовите ресурси поведе печелившите, като нарасна с 1,3 на сто, подкрепен от поевтиняването на долара, което повиши цените на златото.
Междувременно Бесънт направи ново изявление във връзка с обещанието на президента Доналд Тръмп за икономическа война срещу Иран, като заяви, че САЩ ще наложат на страната „най-тежките санкции в историята“.
Заплахите допълнително намалиха оптимизма за постигане на споразумение за пълното отваряне на Ормузкия проток, което тласна цената на петрола сорт „Брент“ до едномесечен връх от 94,71 долара за барел, преди да последва спад заради реализиране на печалби.