Водещите европейски фондови пазари приключиха разнопосочно последната борсова сесия за седмицата. Поевтиняването на акциите на технологичните компании след разочароващите финансови резултати на американските корпорации „Амазон“ (Amazon) и „Интел“ (Intel) оказа натиск върху пазарите, предаде Франс прес.
Във Франкфурт DAX се понижи с 221,47 пункта или 0,85 на сто до 25 818,21 пункта.
Парижкият CAC 40 се сви слабо с 0,58 пункта или 0,01 на сто до 7969,42 пункта.
Лондонският FTSE 100 се повиши със 7,71 пункта или 0,07 на сто до 10 729,78 пункта.
Общоевропейският индекс Stoxx 600 е надолу - с 2,36 пункта или 0,36 на сто до 646,75 пункта.
Последната борсова сесия за октомври обаче приключи с ново засилване на опасенията около развитието на изкуствения интелект (ИИ), допълва икономическото издание „Бурсие“. Финансовите резултати на големите американски компании отново насочиха вниманието на инвеститорите към високата цена на надпреварата в тази област - огромните инвестиции в инфраструктура и технологии натоварват паричните потоци на компаниите и увеличават капиталовите им разходи.
Малко след приключването на търговията на европейските борси индексът Nasdaq Composite губеше 3 на сто на Уолстрийт, а акциите на „Интел“ (Intel) се сринаха с близо 30 на сто. Спадът повлече надолу и книжата на останалите големи производители на полупроводници - книжата на „Енвидиа“ (Nvidia) поевтиняха с 4,3 на сто, на Ей Ем Ди (Advanced Micro Devices - AMD) - с 11 на сто, „Куалком“ (Qualcomm) - с 11 на сто, а „Броудком“ (Broadcom) - с 5,7 на сто.
Ефектът от разпродажбите беше по-ограничен на европейските пазари, но технологичният сектор в общоевропейския индекс Stoxx 600 също се нареди сред най-слабо представилите се през деня, със спад от 2,76 на сто. Натискът дойде най-вече от акциите на компаниите, свързани с производството на полупроводници.
Основните централни банки, сред които Управлението за федерален резерв (УФР) и Европейската централна банка (ЕЦБ), направиха пауза тази седмица в цикъла на повишаване на лихвените проценти. Продължаващото поскъпване на енергийните продукти обаче може да ги накара отново да затегнат паричната политика през декември.
„Тъй като се очаква инфлацията да остане над целевото равнище (от 2 на сто) за продължителен период, а рисковете са насочени към допълнителното ѝ ускоряване, може да се наложи ново повишаване на основните лихвени проценти“, заяви в петък управителят на Италианската централна банка (Banca d'Italia) Фабио Панета.
Източници, цитирани от Ройтерс, обаче посочват, че ЕЦБ може да предпочете да не предприема ново увеличение на лихвите след очакваното през декември. Причината е, че затягането на условията за кредитиране може допълнително да забави икономическия растеж - риск, който самата централна банка изтъкна в съобщението си за паричната политика, публикувано вчера.
Рязкото поскъпване на заемните средства е особено осезаемо във Франция. Доходността по 10-годишните френски държавни облигации продължи да се покачва и днес, за разлика от тази по германските облигации, като отново се доближи до границата от 5 на сто.
Междувременно френската икономика се сви неочаквано през третото тримесечие, което допълнително засилва притесненията на инвеститорите. Те и без това са обезпокоени от високия бюджетен дефицит на втората по големина икономика в еврозоната и от силната политическа поляризация в страната в навечерието на президентските избори през 2027 г.
Също така стана ясно, че инфлацията във Франция, измерена спрямо хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е нараснала с 3,8 на сто през октомври след увеличение от 3,4 на сто през предходния месец, показват предварителните данни на Националния институт за статистика и икономически изследвания „Инсее“ (Insee), публикувани днес.
Същевременно потребителските разходи на домакинствата за стоки в страната са намалели неочаквано през септември спрямо предходния месец.
Междувременно инфлацията в Германия се забави повече от очакваното този месец. Потребителските цени са се повишили с 2,8 на сто на годишна база през октомври след увеличение с 3,3 на сто през септември, сочат предварителни данни на Федералната статистическа служба „Дестатис“ (Destatis). Това е първият месец, през който действа намалението на акциза върху горивата, въведено от правителството. Междувременно брутният вътрешен продукт (БВП) е нараснал малко повече от очакваното през третото тримесечие, макар икономистите да отбелязват, че растежът продължава да зависи до голяма степен от държавните разходи.
В еврозоната икономическият растеж се е забавил по-слабо от очакваното през третото тримесечие, като се увеличи с 0,4 на сто спрямо периода април-юни, показват публикуваните днес предварителни данни на Евростат. Те свидетелстват за устойчивост на икономиката въпреки натиска от високите цени на енергията, както и за стабилни инвестиции и потребление.
В еврозоната доходността по 10-годишните германски държавни облигации (Bunds) намаля с близо 4 базисни пункта до 3,3194 на сто. Двегодишните германски облигации приключиха сесията със спад на доходността от 3,2 базисни пункта до 3,0193 на сто.
През следващата седмица вниманието на финансовите пазари се очаква да се насочи към междинните избори в САЩ, които ще определят политическото разпределение на силите в страната през следващите две години.