След поредицата от кризи през последните над 15 години паричната политика в еврозоната се връща „към основите“, заяви днес президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард при откриването на годишния форум на институцията в португалския град Синтра.
По думите ѝ след европейската дългова криза (актуална в посочения от Лагард период - бел. ред.), пандемията и енергийната криза ЕЦБ вече може отново да използва основния си инструмент – лихвените проценти, вместо извънредните мерки, които бяха необходими през последното десетилетие. Сред тях тя изброи изкупуването на активи, дългосрочното рефинансиране на банките, нови инструменти за ограничаване на фрагментацията на финансовите пазари, както и различни форми на предварителни насоки за бъдещата парична политика.
„Вече не се налага да прибягваме до нетрадиционни инструменти. Макар да разполагаме с тях, вече можем да се съсредоточим върху стабилизирането на инфлацията, като използваме лихвените проценти като основен инструмент“, каза Лагард.
Тя подчерта, че връщането към традиционната парична политика не означава връщане към света отпреди кризите. Според нея икономиката е изправена пред по-чести шокове, които отклоняват инфлацията от целта, но благодарение на изградената през последните години устойчивост отражението им върху европейската икономика е по-ограничено. Това поставя Европейската централна банка в междинна ситуация – между сътресения, които могат да бъдат пренебрегнати, и такива, които изискват решителна реакция. Именно затова правилното калибриране на паричната политика става все по-важно, каза Лагард.
Като пример за непредсказуемостта на сегашната среда тя посочи американските мита. По думите ѝ повечето икономически модели първоначално са прогнозирали отслабване на еврото спрямо долара, повишаване на лихвените проценти в САЩ и ответни търговски мерки от Европейския съюз. Вместо това еврото поскъпна, след като инвеститорите преоцениха ролята на американските активи в международната парична система, Европейският съюз не предприе ответни мерки, а увеличаването на разходите за отбрана в Европа ограничи отрицателното въздействие върху икономиката.
Лагард даде като втори пример конфликта в Близкия изток. Тя отбеляза, че през март цената на петрола е достигнала близо 120 долара за барел, а при най-неблагоприятните сценарии прогнозите са били за още по-високи стойности. След постигнатото миналата седмица временно мирно споразумение котировките се понижиха до около 73 долара за барел, макар трайността на това споразумение да остава несигурна.
Президентът на Европейската централна банка очерта две основни промени в начина, по който институцията взема решения. Първата е по-широкото използване на данни в реално време, показатели за базисната инфлация и усъвършенствани макроикономически прогнози. От 2022 г. досега институцията е разработила нови индикатори за проследяване на устойчивите инфлационни процеси и е преминала към по-подробни прогнози за цените на петрола, природния газ и електроенергията. По думите на Лагард това позволява прогнозите постоянно да бъдат проверявани спрямо постъпващите данни, така че решенията да не се основават на вече остарели оценки.
Във връзка с това тя отхвърли твърденията, че неотдавнашното увеличение на основните лихвени проценти е било предприето единствено като предпазна мярка. „Това не беше повишение като застраховка“, заяви Лагард. По думите ѝ прогнозите са сочели ускоряване както на общата, така и на базисната инфлация, като връщането ѝ към целта от 2 процента едва през последното тримесечие на 2027 г. е било възможно само при предвидената в прогнозата корекция на паричната политика. Анализът на ЕЦБ е показал, че при запазване на лихвените проценти инфлацията би останала над 2 процента и през 2027 г., и през 2028 г. Втората промяна, според Лагард, е системното използване на различни сценарии при вземането на решения. Вместо да разчита на една основна прогноза, Управителният съвет оценява как различни възможни развития биха се отразили върху инфлацията и икономиката. Тя посочи, че на миналото заседание към вече разработените неблагоприятни сценарии е бил добавен и сценарий с по-ниски цени на енергоносителите, за да бъде отчетена възможността геополитическите сътресения да отшумят по-бързо от очакваното, както се случи с напрежението около Ормузкия проток. „Нашето увеличение на лихвените проценти беше оправдано при всички разгледани сценарии. Това беше решение, което по замисъл е устойчиво“, заяви тя.
Лагард каза още, че Европейската централна банка вече не използва предварителни насоки за бъдещото движение на лихвените проценти. „Нашите решения зависят от данните и се вземат на всяко заседание“, заяви тя. Вместо това институцията следва ясна рамка, основана на три критерия – перспективите пред инфлацията, динамиката на базисната инфлация и силата, с която паричната политика се предава към реалната икономика. Според нея когато пазарите разбират тази рамка, те могат сами да адаптират финансовите условия още преди централната банка да предприеме действия.
„Основите не са се променили. Но се промени това, което е необходимо, за да ги прилагаме“, заключи Лагард при откриването на форума, който тази година е посветен на темата „Оформяне на бъдещето на Европа: иновации, растеж и стабилност“.