Промяна във възходяща посока за средногодишната инфлация в България през 2026 година от 3,7 процента на 3,9 процента направиха от „Алианц Трейд“ (Allianz Trade). Очакванията за тази година се влошават, след като през април в страната бе регистриран най-големият скок на цените в региона. Според международния екип анализатори това развитие се дължи преобладаващо на шока при горивата и транспорта в резултат на по-високите световни цени на енергията. Инфлационният ръст е допълнително подсилен от остатъчен натиск след въвеждането на еврото при услугите - ресторанти, настаняване, сферата на развлечения, както и от по-високите цени на храните, съобщиха от „Алианц Трейд“.
„Очакваме средна инфлация от 3,9 процента през 2026 г. Това е под прогнозата на Европейската комисия от 4,2 процента и значително под повишените стойности, отчетени през пролетта. Тази прогноза съответства на нашето виждане, че до голяма степен става дума за временен скок, предизвикан от енергийните цени. Той достига пик около средата на годината и се очаква да се успокои през втората половина, когато базовите ефекти при горивата отслабнат,“, се посочва в доклада на експертите на „Алианц Трейд“ за България.
Според тях развитието на ситуацията зависи от няколко фактора, които трябва да бъдат наблюдавани внимателно. Основният въпрос е дали поскъпването на горивата ще се пренесе към базисната инфлация чрез транспорта и инфлационните очаквания, както и към храните чрез цените на торовете и земеделските култури. Важно е и дали ръстът на заплатите ще доведе до вторични инфлационни ефекти.
Според експертите обаче по-сериозният проблем за България е рязкото влошаване на фискалния риск.
То настъпва по-бързо от очакваното след присъединяването на страната към еврозоната. Бюджетният дефицит за 2025 г. достигна 3,5 процента от БВП, а Европейската комисия вече прогнозира разширяване до 4,1 процента през 2026 г. и 4,3 процента през 2027 г. и предприе стъпки да препоръча процедура при прекомерен дефицит, посочват от „Алианц Трейд“.
„Основните двигатели за дефицита са по-високите заплати в публичния сектор, социалните разходи и нарастващите разходи за отбрана. Но дефицитът не може да бъде коригиран само със съкращаване на разходите. Повечето публични услуги вече са недостатъчно финансирани, така че има ограничено пространство за намаляване, а нов кръг от мерки за икономии би бил политически невъзможен. Ограничаването на разходите и подобряването на събираемостта могат временно да стеснят „дупката в бюджета“, но това само отлага проблема и оставя бюджета уязвим при следващ шок“, обяснява експертите.
Според тях устойчивото решение трябва да дойде чрез повишаване на приходите. Това би означавало вдигане на данъците и социалноосигурителните вноски с около 3 процентни пункта от БВП, което през следващите няколко години би могло да свали дефицита до около 1 процента от БВП и да задържи публичния дълг стабилен – на нива около 30 процента от БВП.
„България тръгва от толкова ниска база, че дори след подобно увеличение би запазила втората най-ниска данъчна тежест в ЕС, тоест ниското данъчно облагане ще остане конкурентно предимство на страната“, прогнозират анализаторите. „Ключов фактор е и, че българската икономика остана стабилна въпреки политическата динамика и поредицата от парламентарни избори от 2021 г. насам. Растежът не беше блокиран и се задържа на нива от около 3 процента. България вече има първото си еднопартийно мажоритарно правителство от десетилетия, което слага край на цикъла от повторни избори и би трябвало да подобри перспективите за предстоящите реформи и фискална консолидация“, допълват те.
На тази база експертите на „Алианц Трейд“ очакват ръстът на БВП на България да остане устойчив на ниво от 3 процента през 2026 г. Той ще бъде подкрепен от жилищното строителство, инвестициите във възобновяема енергия и средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост. Основният текущ фактор, който обаче остава под наблюдение, е икономическата ориентация на новата администрация, включително подходът ѝ в рамките на ЕС и еврозоната.
„Въпреки умерената прогноза на експертите ни, натрупването на серия от фактори като повишаване на инфлацията и фискалния риск, увеличаване на данъчно-осигурителната тежест, административни промени, наред със сериозните динамични процеси в глобалната икономика, е сериозно предупреждение към българските компании. Бизнесът у нас трябва да е особено внимателен към управлението на риска на търговските кредити. Още повече че през последните години имаме устойчива и ясна индикация за удължаване срока на междуфирмените разплащания“, обяснява Камелия Попова управител на „Йолер Ермес“ (Euler Hermes) за България, която вече развива дейност под търговската марка „Алианц Трейд“.