Най-голям спад е отчетен в текстилната и шивашката промишленост, където са изгубени около 235 000 работни места, или почти 40 на сто от заетите в сектора, предава АПА.
Сериозни загуби има и в дървообработващата промишленост, производството на неметални минерални продукти, както и в преработката на каучук и пластмаси. Според „Истат“ тези отрасли са подложени на силен натиск от конкуренцията на нововъзникващите икономики.
Спад на заетостта е отчетен и в търговията, където са закрити около 300 000 работни места, както и в публичната администрация с намаление от над 225 000 заети.
В същото време в други сектори са били създадени близо два милиона нови работни места.
Най-силен ръст има в здравеопазването и социалните услуги, където заетите са нараснали с почти 500 000 души. Над 400 000 нови работни места са създадени и в сектора на свободните професии, научните и техническите услуги, както и в хотелиерството и ресторантьорството.
Като цяло Италия отчита положително салдо от около 600 000 нови работни места за периода.
Според „Истат“ обаче страната не само губи индустриални работни места, но и преминава през дълбока структурна промяна на икономиката. Значителна част от заетостта се е пренасочила от промишлеността към трудоемки сектори на услугите, където производителността остава ниска или в някои случаи дори се понижава.
Според оценката на статистическата служба тази тенденция е ограничила по-сериозен спад на заетостта, но едновременно с това е допринесла за слабия ръст на производителността в италианската икономика.
Италия остава втората по големина индустриална икономика в Европейския съюз след Германия по показателя индустриална добавена стойност.
Италианската индустрия е силно представена в сектори с доминиращо участие на малки и средни предприятия, сред които машиностроене, автоматизация, автомобилни компоненти, химическа промишленост, хранително-вкусова промишленост, мебелна индустрия, текстил и мода.