Италианските рибари улавят и предават за инсинерация в продължение на две години по-голямата част от инвазивните атлантически сини раци, уловени в делтата на река По, южно от Венеция, тъй като малцина италианци проявяват желание да опитат непознатия хищник, обвиняван, че унищожава ценните им миди от вида „Манила“, пише Асошиейтед прес.
На фона на продължаващите опити за ограничаване на разпространението на атлантическия син рак, включително чрез пускането на десетки хиляди хищни октоподи, риболовната индустрия сега променя подхода си и търси нови пазари за раците. Стратегията вече помага на някои рибари да запазят препитанието си, а според мнения на експерти дори може да помогне за подобряване на силно отрицателния имидж на черупчестото мекотело в Италия.
Подобно на други членове на местната кооперация, рибарят от второ поколение Федерико Дзаго вижда как доходите му се сриват след нашествието на раците. Приходите на Консорциума на рибарските кооперации „Полезине“ (Polesine) са спаднали със 75 на сто до 15 млн. евро през 2024 и 2025 г., а активните членове на кооперацията са намалели от 1500 на 850.
„Трябваше да променим стратегията и да превърнем тази катастрофа във възможност”, заяви Паоло Манчин, председател на кооперацията.
В отчаянието си рибарите са насочили усилията си към износ на нежеланите раци с цел да запазят мидите „Манила“, също инвазивен вид, и останалите видове миди, които в продължение на десетилетия са осигурявали препитание и просперитет в плитките лагуни на областите Венето и Емилия-Романя.
Днес Дзаго изважда клетки, пълни с раци, от традиционната си рибарска колиба, издигната върху колове във водите на лагуната Сака ди Скардовари в областта Венето. А стратегията на консорциума дава резултат: от началото на тази година той е продал всички уловени раци, което е премахнало необходимостта да ги предава за унищожаване. Консорциумът прогнозира приходи от 20 млн. евро тази година, като по-голямата част ще дойде от продажбите на раци.
„След като ще трябва да живеем с тези раци, се надявам те да се превърнат във възможност“, казва Дзаго. „Надявам се пазарът да продължи да расте.“
Според Пиеро Дженовези, експерт по инвазивните видове в Италианския институт за опазване на околната среда, атлантическият син рак присъства в Адриатическо море поне от 40-те години на миналия век, като е попаднал там с баластните води на търговски кораби.
Числеността му остава ограничена до 2023 г., а местните рибари съобщават, че са го улавяли само спорадично.
След това обаче настъпва рязък взрив на популацията. Раците разкъсват рибарските мрежи, поглъщат мекотели с тревожни темпове и изтласкват зеления рак - местен деликатес с мека черупка.
Изменението на климата изиграва ключова роля. По-високите температури на водата благоприятстват размножаването на сините раци, но истинският катализатор вероятно е бил спадът на нивото на река По вследствие на сушата. Това позволява на морската вода да проникне в сладководните притоци на Апенинския полуостров, особено в районите на лагуните и делтите, където фермите за миди и други мекотели осигуряват изобилие от храна.
„Следователно изменението на климата може да е благоприятствало размножаването, както чрез температурата, така и чрез солеността, тъй като е променило солеността на водата“, заяви Дженовези.
След като индустрията за мекотели понесе сериозни щети, италианското правителство прие през 2024 г. програма за унищожаване на сините раци. В продължение на две години правителството плаща на „Полезине“ за улавянето и инсинерацията на близо 2,3 млн. килограма раци. Рибарите в съседните лагуни Сака ди Горо в Емилия-Романя и Орбетело в област Тоскана правят същото.
Но тъй като женските раци могат да снасят до 8 млн. яйца през всеки размножителен сезон, избиването на раците почти не намалява числеността им. Проектът е замразен, заяви специалният правителствен комисар за кризата със сините раци Енрико Катерино.
Това лято учени от Болонския университет пуснаха 150 000 малки октопода в Адриатическо море по крайбрежието на Емилия-Романя, на около два часа път южно от делтата на река По. Те популяризираха проекта си с впечатляващо видео, показващо как възрастен октопод сграбчва и изяжда рак.
Не се очаква обаче повечето от малките октоподи да оцелеят, тъй като те имат предпочитания към каменисти местообитания, а не към пясъчните лагуни, в които са пуснати, а и с оглед на способността на раците да се размножават бързо, рибарите и експертите са скептични.
„Ако животно с толкова висок репродуктивен потенциал попадне в подходящи условия на околната среда, хищниците може да не са в състояние да го държат под контрол“, заяви Дженовези.
Всяка сутрин италианските рибари разтоварват от автомобилите и камионите си каси, пълни с живи раци, по 100–150 килограма наведнъж.
Продажбите на раци може и да помагат на рибарите да се задържат на повърхността, но приходите им остават далеч под равнищата от златните години на производството на миди. За килограм раци те получават едва 1,30 евро в сравнение с 10 евро за мидите, които някога са осигурявали 90 на сто от доходите им, но сега формират едва 10 на сто.
Раците се обработват на пара, замразяват се и се опаковат в кутии, за да бъдат изпратени в Шри Ланка, където работници отделят месото ръчно. Съвместното предприятие между компанията от Шри Ланка „Тапробейн Сийфуудс“ (Taprobane Seafoods) и консорциума „Скардовари“ произвежда различни продукти от раци - от месо от щипките до смесено рачешко месо и филе. Повечето от продукцията се изнася за други пазари, като само малка част се връща в Италия. „Тапробейн Сийфуудс“ прогнозира значително разширяване на продажбите на дребно в Италия и Европа.
Манчин се надява, че опакованото в Шри Ланка рачешко месо ще помогне да бъдат спечелени италианците, които досега са се противопоставяли на кампанията „Ако не можеш да ги победиш, изяж ги“, началото на която е поставено през 2023 г.
Въпреки тези усилия синият рак почти не присъства в най-добрите ресторанти около Венеция, специализирани в приготвянето на местния зелен рак, според регионалното подразделение на Италианската федерация на обществените заведения (FIPE) във Венеция. Причините са както трудоемката обработка на инвазивния вид, така и лошата му репутация.
Ресторант барът „Йоги“ (Yogi ) в Порто Толе, разположен в делтата на река По, е изключение. Той напълно се е посветил на синия рак от страст, но и по необходимост, тъй като след нашествието остава без традиционния улов.
Собственичката и главен готвач Стефания Маркезини, която е работила професионално като рибар в продължение на 11 години, плаща по-висока цена на местните рибари, особено за раците с мека черупка, известни на местния диалект като „моеке“.
В семейния си ресторант тя предлага меню, изцяло посветено на раците, включващо пържени рачешки топчета, кремообразно рачешко месо върху полента, рак с мека черупка и рак на части, сервиран в черупката, като всяка рецепта разкрива деликатния вкус на рака.
„Първоначално клиентът е много скептичен. Но след това реакцията е изцяло положителна и те искат да опитат цялата гама от продукти“, казва тя.
Маркезини има и отделно помещение, където приготвя раци за продажба на други ресторанти, но засега бизнесът е разочароващ. Сред предлаганите продукти са „моеке“, опаковани поотделно в пластмасови пликове, както и цели раци, предварително разчупени и вакуумирани, за да бъдат по-лесни за приготвяне и по-малко неудобни за консумация.
Дори в ресторантите, в които продуктите се разпродават, собствениците не са склонни да зареждат отново. Маркезини отдава това на културната съпротива, но не се отказва. Тя представи неотдавна менюто си на „Алиментариа“ (Alimentaria) в Барселона - един от най-големите изложения в света за храни и напитки.
„Всички сме гневни, защото той нахлу в моретата ни“, каза Маркезини. „Но трябва и да се храним. Когато хората разберат как трябва да бъде приготвен, ще осъзнаят, че това е отличен продукт.“