Изпълнението на публичните инвестиционни разходи често изостава спрямо планираните нива в периода 2015-2024 година, сочи анализ на Фискалния съвет


Изпълнението на публичните инвестиционни разходи в България за периода 2015-2024 година често изостава спрямо планираните нива, както по държавния бюджет (ДБ), така и по консолидираната фискална програма (КФП). Това сочи анализ на Фискалния съвет, изготвен на база сравнение между актуализирания годишен план по Закона за държавния бюджет на Република България и отчетеното изпълнение по данни на Министерството на финансите и Сметната палата. 
Агрегиране на данните за всички анализирани години дава резултат от общо 6,383 млрд. лв. неизпълнение на капиталовите разходи за периода по разчетите от ДБ и 15,296 млрд. лв. неизпълнение по КФП. Значителна част от тези суми са пренасочени спрямо променените приоритети на различните нива на държавно управление, като голям процент се преструктурират в текущи разходи, особено във второто полугодие и последните месеци на годината. Тези преструктурирания не само са проблем сами по себе си заради липсата на предвидимост и целенасоченост на средствата, а и заради алтернативния разход, който носи със себе си всяко отклонение на средства от капиталови инвестиции и съответния икономически растеж, свързан с тях, пише в анализа.
От Фискалният съвет посочват, че за по-голямата част от периода капиталовите разходи по държавния бюджет (ДБ) остават под годишните разчети, като изключения са 2018 и 2023 г., когато е отчетено преизпълнение. Най-често отклоненията са свързани със забавени, обжалвани или неприключили обществени поръчки, нереализирани инвестиционни проекти, промени в бюджетните приоритети и преструктуриране на средства към текущи разходи или капиталови трансфери. След 2020 г. влияние оказват и пандемията, ръстът на цените на строителните материали и труда, както и забавянето на отделни проекти. При интерпретацията на разликата между план и отчет следва да се има предвид, че тя не винаги представлява чисто неизразходван ресурс: в редица години значителна част от първоначално планираните капиталови средства е пренасочвана към други бюджетни пера.
През периода 2015-2024 г. изпълнението на капиталовите разходи често изостава спрямо планираните нива, като основните причини са сходни през годините. В отделни години върху изпълнението въздействат и специфични фактори. Пандемията от КОВИД-19 води до преструктуриране на капиталови средства към противоепидемични и текущи разходи, забавяне на инвестиционни дейности и допълнителни затруднения при възлагането на обществени поръчки. През 2021 г. негативен ефект оказва и значителното поскъпване на строителните материали и труда.
Наред с тенденцията към неизпълнение, през някои години се наблюдава преизпълнение на капиталовите разходи, обусловено от предоставянето на допълнително финансиране и последващи промени по бюджетите. Това се свързва основно с реализацията на мащабни инфраструктурни проекти, инвестиции в отбраната и финансиране на общински инвестиционни инициативи. През последните години влияние върху отчетените резултати оказва и механизмът на Националната програма за капиталови разходи, който позволява значително преразпределение на ресурси към конкретни проекти и трансфери в рамките на бюджетната година.
За целия анализиран период сумарното неизпълнение спрямо разчетите на ДБ се оценява на около 6,4 млрд. лева, посочват от Фискалния съвет.
Анализът заключва, че данните за ДБ показват трайно отклонение при превръщането на годишните капиталови разчети в реално изпълнени инвестиции. Отклоненията се обясняват едновременно с административни и процедурни забавяния и със значителни бюджетни преструктурирания. Най-слабо е изпълнението през 2021 г., а 2018 и 2023 г. се открояват с преизпълнение на планираните капиталови разходи. В допълнение е представено изпълнението на капиталовите разходи по КФП за същия период.
Поглед върху изпълнението на капиталовите разходи по КФП показва, че през по-голямата част от изследвания период капиталовите разходи също остават под годишните разчети, като изключения са 2015 и 2023 г. Основен фактор за динамиката при КФП е изпълнението на проектите, съфинансирани по програмните периоди на ЕС. В техния край – през 2015 и 2023 г. се наблюдава ръст на разплащанията по приключили или приключващи проекти, а в началото на периодите усвояването на разходите е по-слабо заради административни процедури и други причини за забавяне. Усвояването на капиталовите разходи при общините също оказва значително въздействие върху цялостното изпълнение, като в определени години обуславя и част от разликата при изпълнението на инвестиционните разходи по ДБ с тези по КФП и сектор "Държавно управление". Агрегираната сума на неизпълнените капиталови разходи по КФП възлиза на 15,296 млрд. лева за целия период.