Изпълнителният директор на МАЕ е песимистично настроен относно нормализирането на петролния пазар през 2027 г.

Изпълнителният директор на Международната агенция за енергията (МАЕ) Фатих Бирол заяви днес, че не вижда  надеждна перспектива за нормализиране на петролния пазар през 2027 г., предаде Франс прес. Той не изключва използването на допълнителни стратегически резерви при прекомерно изостряне на напрежението на пазара.
„Лично аз не виждам никаква реална перспектива 2027 г. да бъде година на нормализиране“ на петролния пазар, заяви Бирол в Лондон по време на среща на върха за енергийния преход, организирана от в. „Файненшъл таймс“.
Попитан за възможността МАЕ да предприеме нови действия, той заяви, че „не изключва“ правителствата да прибегнат до допълнителни стратегически резерви в случай на задълбочаване на затрудненията с доставките.
„Освободените от март 400 милиона барела са значително количество, но са само 20 на сто от петрола, с който разполагаме. Останалите 80 на сто все още са в резерв“, отговори ръководителят на МАЕ, която обединява 32 страни членки с цел да гарантира енергийната им сигурност.
МАЕ обяви през март, че ще освободи от резервите 400 милиона барела петрол или около 20 на сто от общо над 1,8 милиарда барела, които държавите и индустрията поддържат като резерви съгласно правителствени изисквания.
Към средата на октомври около 330 милиона от тези количества вече са били пуснати на пазара, по данни на МАЕ. Междувременно напрежението на пазара на дизелово гориво е накарало страните членки да ускорят освобождаването на „оставащите около 100 милиона барела“.
Франция обяви, че от ноември в продължение на три месеца ще пусне на пазара 10 милиона барела дизелово горило в опит да понижи цените на горивата на бензиностанциите.
В месечния си доклад за петролните пазари МАЕ вече беше публикува оценка, че увеличаването на световното производство на дизелово гориво в началото на 2027 г. няма да е достатъчно, за да компенсира натрупания през 2026 г. недостиг.
Бирол изрази днес съжаление и заради „намаляването на значението на климатичните промени в международния политически дневен ред въпреки броя, честотата и интензивността на екстремните метеорологични явления“.
„В един нормален свят бихме им обръщали повече внимание, но интересът към тях намалява“, добави той. Междувременно Конференцията на ООН за изменението на климата (КОП 31), която официално започва през ноември, вече е критикувана от екологични организации за липса на амбиция.