Сливане на производителя на електромобили „Тесла“ (Tesla) и космическата компания „СпейсЕкс“ (SpaceX) би осигурило на Илон Мъск контрол върху гласуването, но не и незабавно възнаграждение от 1 трилион долара, посочва Ройтерс в свой анализ.
Сливането на двете компании на Мъск - за ракети и електрически автомобили, всяка от които е оценявана на трилиони долари - би означавало, че може изобщо да не му се налага да изпълнява амбициозните си планове, за да постигне крайната си цел: контрол над корпоративната си империя.
Илон Мъск заяви миналия месец по време на конферентен разговор за финансовите резултати на „Спейс Екс“, че бордовете на директорите на двете компании са създали специални комисии, които да обсъдят евентуално сливане. Подобна сделка би могла да му осигури контрола върху гласуването в „Тесла“, към който той, по собствените му думи, се стреми, без да се налага да изпълнява нито един от заложените в компенсационния му план етапи.
Що се отнася до възнаграждението на Мъск, при евентуално сливане първоначално той вероятно би получил само малка част от акциите на стойност 1 трилион долара, предвидени в широко обсъждания компенсационен пакет на „Тесла“ от миналата година. До този извод стига Ройтерс, проучвайки компенсационния план и мненията на шестима експерти по възнагражденията на висшите ръководители. Бордът на директорите на „Спейс Екс“ би могъл също така да преструктурира компенсационния му план след евентуална сделка с „Тесла“, смятат експертите.
Анализът на компенсационните пакети на Мъск в двете компании показва, че структурата на плана на „Спейс Екс“, който предоставя на Мъск право на глас още преди той да е придобил съответните акции, улеснява придобиването на контрол и върху „Тесла“.
Това превръща амбициозните и футуристични цели за изпращане на хора на Марс и създаване на хуманоидни роботи по-скоро във второстепенен въпрос, смятат експертите, които са анализирали плановете за Ройтерс.
„Това няма значение“, заяви Чарлз Елсън, директорът - основател на Центъра за корпоративно управление „Вайнбърг“ към Университета на Делауеър. „Този пакет отвлича вниманието от същинския въпрос, а именно пълния контрол.“
Компенсационният план на „Тесла“ на стойност 1 трилион долара, който акционерите одобриха за Мъск миналата година, предвиждаше изпълнението на поредица от цели, свързани с пазарната капитализация и оперативните резултати на компанията, за да може той да получи допълнителни акции и да увеличи контрола си върху гласуването.
В навечерието на първичното публично предлагане на акции на „Спейс Екс“ това лято бордът на директорите на компанията предостави на Мъск права върху акции, обвързани с повишаването на пазарната капитализация на дружеството, изпращането на един милион души на Марс и изграждането на мащабни центрове за данни в Космоса. Съгласно споразуменията той не би могъл да получи акциите, ако не постигне целите за Марс и космическите центрове за данни.
Важно е обаче, че Мъск получи незабавно всички права на глас, свързани с тези акции, но не и икономическите права върху тях. Така той си осигури 85-процентов контрол върху „Спейс Екс“, без да е необходимо да изпълнява каквито и да било цели. Още преди да му бъдат предоставени тези допълнителни права на глас, Мъск вече притежаваше значителен дял в „Спейс Екс“.
Мъск, „Тесла“ и „Спейс Екс“ не отговориха на отправените им запитвания за коментар.
При „Тесла“ ситуацията е точно обратната. Атрактивният компенсационен пакет, който миналата година предостави на Мъск възможност да получи акции на компанията на стойност до 1 трилион долара, беше разработен така, че да му осигури по-голям контрол върху дружеството, но едва след като постепенно изпълни заложените оперативни цели и цели за пазарната капитализация.
Засега Мъск не е изпълнил нито една от целите в плана на „Тесла“. Дори ако успее да постигне всички заложени показатели, включително да увеличи пазарната капитализация на компанията почти осем пъти, той би разполагал само с около 29 на сто от правата на глас в „Тесла“, сочат документи, представени от борда на директорите миналата година.
Когато миналата година бордът на директорите на „Тесла“ представяше плана пред инвеститорите в опит да спечели подкрепата им, самият Мъск заяви, че целта е да получи по-голям контрол върху компанията, като изтъкна рисковете, свързани с разработването на роботи с изкуствен интелект.
„Основното ми притеснение по отношение на това какъв контрол върху гласуването имам в „Тесла“ е следното: ако продължа напред и създам тази огромна армия от роботи, няма ли в някакъв момент в бъдеще просто да ме отстранят?“, заяви той по време на конферентен разговор за финансовите резултати на „Тесла“ през октомври 2025 г.
Анализатори на „Барклис“ (Barclays) изчисляват в неотдавнашен доклад до инвеститорите, че при сегашната пазарна стойност на двете компании, ако „Спейс Екс“ придобие „Тесла“, Мъск би притежавал около 37 на сто от обединената компания, но би разполагал с 56 на сто от правата на глас. Причината е, че голяма част от акциите му в „Спейс Екс“ са от специален клас, който носи десет пъти повече права на глас в сравнение с обикновените акции на останалите акционери. В „Тесла“ няма такъв клас акции.
Компенсационните планове на Мъск в „Спейс Екс“ и „Тесла“ предвиждат какво би се случило в случай на сливане.
При „Тесла“ формулировката в споразумението е ясна. При събитие, водещо до „промяна в контрола“, каквото би било придобиване от „Спейс Екс“, Мъск би могъл да получи акции при изпълнение на целите за пазарна капитализация, без да е необходимо допълнително да постига оперативни цели, като например пускането в експлоатация на един милион роботаксита.
Пазарната капитализация ще бъде изчислена въз основа на цената на акциите непосредствено преди сливането или на стойността, която акционерите на „Тесла“ ще получат в резултат на сделката - в зависимост от това коя от двете стойности е по-висока.
Сегашната пазарна капитализация на „Тесла“ е около 1,6 трилиона долара. Тя трябва да нарасне до 2 трилиона долара във връзка със сливането, за да може Мъск да получи каквито и да било акции по силата на плана. (Постигането на тази цел би му осигурило акции на „Тесла“ за 20 милиарда долара при оценка на компанията от 2 трилиона долара, макар че реалната им стойност би била по-ниска, тъй като планът компенсира Мъск само за ръста в цената на акциите след обявяването му през септември 2025 г.)
Мъск би могъл да получи и по-голямо възнаграждение, ако пазарната капитализация нарасне до 2,5 трилиона, 3 трилиона долара или повече след сделката, макар че според шестимата експерти по възнагражденията подобно увеличение на стойността би било малко вероятно.
Компенсационният план на „Спейс Екс“ е по-неясен по отношение на последиците от евентуално сливане, а експертите по възнагражденията смятат, че след приключването на сделката бордът на директорите би могъл съществено да промени плана на Мъск.
Компенсационният план на Мъск в „Спейс Екс“ е разделен на две части. Първата включва поредица от цели за пазарната капитализация, съчетани с цел за създаване на колония на Марс с един милион жители. Втората предвижда друг набор от цели за пазарната капитализация, наред с изграждането на космически центрове за данни, способни да „осигуряват изчислителна мощност от 100 теравата годишно“. По-рано тази година Мъск заяви в социалната мрежа „Екс“ (X), че 100 теравата годишно са „200 пъти повече от сегашното производство на електроенергия на Земята“ и за постигането на тази цел ще е необходимо производството на спътници на Луната, които да бъдат „изстрелвани в открития космос“.
Мъск вече има право да гласува с всички акции, предоставени му по компенсационния план на „Спейс Екс“, но не може да извлече никаква финансова полза от тях, докато не постигне заложените цели.
Така че дори ако увеличи повече от три пъти стойността на „Спейс Екс“ и изпрати 500 000 души на Марс, той няма да получи нито една от тези акции, съгласно условията на плана.
Според изчисления на изследователската компания „Екуилар“ (Equilar), базирани на сегашния брой акции на „Спейс Екс“ в обращение, акциите, предвидени в компенсационния план на Мъск, биха имали стойност 719 милиарда долара при достигане на най-високата цел за пазарна капитализация.
Кевин Мърфи, професор по финанси в бизнес училището „Маршал“ към Университета на Южна Калифорния (USC) и експерт, свидетелствал в защита на компенсационния пакет на Мъск от 2018 г. по делото срещу „Тесла“, смята, че бордът на директорите и Мъск вероятно ще запазят всички планове в сегашния им вид. По думите му те биха могли просто да повишат целите за пазарна капитализация и печалба и да коригират броя на предоставяните акции, така че да отчетат по-големия размер на обединената компания. По-рано тази година „Спейс Екс“ предприе подобен ход, когато придоби компанията за изкуствен интелект „ексЕйАй“ (xAI) и пое компенсационния план на Мъск в нея.
Въпреки че целите в компенсационния план на Мъск в „Спейс Екс“ са изключително трудни за постигане, четирима от експертите по възнагражденията смятат, че бордът на директорите вероятно би могъл да промени плана по свое усмотрение.
Експертите посочват, че предвид факта, че Мъск вече притежава почти половината от „Спейс Екс“, постигането на целта за изпращане на един милион души на Марс и получаването на допълнителните акции по компенсационния му план са по-маловажни от придобиването на контрол върху компанията.
Мърфи признава, че цели като създаването на колония на Марс са „доста фантастични“, но според него Мъск едва ли би искал лесно и бързо възнаграждение още в началото.
„Той е човек, който иска всичко или нищо“, заяви Мърфи. „Не иска няколко бисквитки. Иска цялата кутия“, добави той.