Хранителната индустрия се противопоставя на насоките на СЗО за продуктите с добавени оцветители и подсладители

Правителствата трябва да обмислят регулирането на храните с добавени оцветители, ароматизатори или подсладители, предназначени да направят продуктите по-привлекателни за потребителите. Това се посочва в нов проект с насоки на Световната здравна организация (СЗО), който предизвика незабавна реакция от страна на хранителната индустрия, съобщи Ройтерс.
Проектът на СЗО има за цел да помогне на правителствата да определят кои храни трябва да се консумират умерено като част от здравословното хранене и кои продукти биха могли да подлежат на мерки като предупредителни етикети или данъци в зависимост от националните приоритети. Новият проект на модел за класифициране на храните според техния състав, публикуван миналата седмица, за първи път включва този вид съставки в насоките на здравната агенция на ООН. Досега те бяха съсредоточени единствено върху хранителното съдържание, включително мазнините и солта.
„Този проект надхвърля традиционното оценяване на храните според хранителните им съставки, като отчита, че продуктите може да трябва да се разглеждат не само според хранителното им съдържание, но и според други характеристики на състава им“, за да се предотвратяват заболявания, свързани с храненето, заяви Катрин Енгелхард, технически експерт в отдела на СЗО за хранене и безопасност на храните.
Според данни от световно проучване, цитирани от организацията, около 11 млн. смъртни случая годишно са свързани с нездравословно хранене.
Предложеният нов модел е и опит на СЗО да насочи държавите членки в условията на все по-поляризиран дебат за ултрапреработените храни. Това е категория храни и напитки, произведени чрез методи на преработка, добавки и промишлени съставки, като често съдържат малко количество непреработени хранителни продукти. Сред примерите са газираните безалкохолни напитки и инстантните нудъли.
Много специалисти по хранителни науки смятат, че ултрапреработените храни крият редица рискове за здравето. Други експерти, както и представители на хранителната индустрия, обаче твърдят, че определението за тях е твърде широко и може да доведе до несправедливо заклеймяване на здравословни продукти.
Международният алианс за храни и напитки (IFBA), организация, представляваща големи мултинационални компании от хранително-вкусовия сектор, заяви, че е обезпокоен от възможността предложеният подход да измести фокуса от хранителното качество и да обхване по-широк кръг продукти, които потенциално да бъдат подложени на регулации.
„Особено тревожна е възможността да бъдат подкопани утвърдените приоритети в областта на храненето и усилията за подобряване на състава на продуктите“, заяви генералният секретар на алианса Роко Реналди.
Други опасения на хранителната индустрия са свързани с по-високите разходи за промяна на състава на продуктите или за въвеждане на по-строги изисквания за етикетиране, както и с риска от колективни съдебни искове, каквито има в САЩ, и от по-високи данъци за производителите на преработени храни.