Китай, недостигът на ванилия и истинският проблем на производителите

Китай залива Европа с евтини ванилови есенции, а ЕС обмисля глоби. Засегнатите производители на храни все още предпочитат да запазят мълчание, пише германското издание "Виртшафтсвохе". 
Пекарите добавят ванилията в торти и бисквити. Производителите на потребителски стоки - в парфюмите и шампоаните. Хранителните компании - в пудинги и греяно вино. Независимо дали става въпрос за аромат или вкус, хората са луди по ванилията.  
Това е проблем за хранително-вкусовата промишленост и производството на потребителски стоки, тъй като истинската ванилия се среща рядко, отглеждането й е трудоемко и поради това готовата подправка е скъпа. Растенията растат почти само на остров Мадагаскар, откъдето идва около 80 процента от световното производство на ванилия. Всяка година се събират само 8000 тона шушулки ванилия, съдържащи едва 160 тона ванилин, който е основният носител на аромата. Въпреки това годишното търсене в световен мащаб достига 15 000 тона. Следователно, естественото производство може да покрие само малка част от търсенето.  
Поради това промишлеността е зависима от изкуствено произведените ванилови есенции - няма друго ароматично вещество, което да се произвежда в по-големи количества от ванилина. Ароматът често се извлича от суров петрол и при цена на килограм от 20 евро е около 600 пъти по-евтин от естествената подправка.
Изкуствената алтернатива се произвежда основно в Китай. Миналата година китайски производители са изнесли ванилин за около 211 милиона долара, което представлява почти половината от световния износ. 
Голяма част от тези количества се озовават в Германия, която миналата година е внесла над 70 процента от своя ванилин от Китай, а тенденцията се засилва. 
Причината е, че производителят на аромати и вкусови вещества "Симрайз" (Symrise), който през 90-те години на миналия век революционизира производството на ванилин в Германия, напуска този бизнес преди десетилетия. Същевременно белгийската химическа компания "Сайънско" (Syensqo), която дълги години произвеждаше както синтетичен, така и естествен ванилин във Франция, прекрати производството на синтетичен ванилин през май тази година. Вместо това заводът й близо до Лион сега се е насочил към производството на естествен ванилин.
За европейските производители обаче китайската конкуренция все по-често е труден за преодоляване проблем. Китайските производители на аромати продават своя ванилин на цени, които са много по-ниски от пазарните. Техните ванилови есенции са толкова евтини, че представителите на промишлеността подозират, че Китай субсидира вътрешното производство на китайските дружества, за да може да продава продуктите на международните пазари на дъмпингови цени. Поради това  "Сайънско" подаде жалба до Европейската комисия.
Според документ на ЕС, потвърждаващ началото на антидъмпинговите разследвания, евтиният ванилин от Китай е оказал отрицателно въздействие върху обема на продажбите, цените и пазарния дял на промишлеността на ЕС и има силно отрицателно въздействие върху финансовото състояние на компаниите от сектора. Ценовото предимство на китайските производители изглежда не е проблем само в Европа - разследване за налагането на антидъмпингови мита върху ванилина от Китай в момента се провежда и в САЩ.
Риск от повишаване на цените
Това оплакване скоро може да има осезаеми последици. Еврокомисията трябва да вземе решение за въвеждане на санкции до 23 юли. Предварителните мита обаче могат да бъдат наложени още през януари. Ако ЕК се произнесе в полза на антидъмпингови мита, те вероятно ще бъдат в размер на 45 процента.
Производителят на хранителни продукти "Йоткер" (Oetker) например обяви, че в момента се снабдява с ванилин от Китай. 
Ограничения на вноса, следствие от антидъмпинговата процедура на ЕС, биха довели до по-високи цени, заяви говорител на компанията. Швейцарският хранителен концерн "Нетсле "(Nestlе) и производителят на ароматизатори "Симрайз", който в момента е зависим от покупките на ванилин, отказаха коментар. 
Заплахата от нови мита поставя компаниите за храни в деликатна ситуация. Митата очевидно противоречат на интересите им, тъй като ще повишат цените на суровините. Въпреки това малцина наистина искат да протестират, тъй като предпочитат да избегнат да привличат общественото внимание към широката употреба на изкуствена ванилия.
Производителите не желаят да признаят, че в техните продукти няма истинска ванилия и предпочитат да оставят потребителите да вярват, че продуктът им съдържа скъпата натурална подправка. Поради това органи за защита на потребителите редовно предупреждава за неверни търговски твърдения. 
"Дори да не е разрешено, винаги има храни, на чиито опаковки пише "ванилия" или на опаковката са изобразени шушулки, но продуктите не съдържат истинска ванилия", казва Армин Валет от Центъра за консултации на потребителите в Хамбург.
За да заблудят купувачите, много производители на храни отиват още по-далеч: добавят към продукти като сладолед, кисело мляко и пудинг, черните семенца, които се извличат от шушулката ванилия при производството на концентрат. Въпреки че тези семенца нямат аромат, те създават у потребителите визуално впечатление за истинска ванилия. Ароматът всъщност идва от изкуствени есенции.