Комисията по регионална политика не подкрепи на първо четене промени в ЗУТ за статута на паркоместата

Парламентарната комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление не прие на първо четене промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ), свързани със статута на паркоместата. Законопроектът, внесен от Йордан Иванов и група народни представители на 30 април 2026 г., беше подкрепен от трима депутати, 11 гласуваха „против“, а трима се въздържаха.
Предложенията бяха представени от народния представител от „Демократична България“ Катя Панева. По думите ѝ промените целят да уредят по-ясно статута на паркоместата и да гарантират правната сигурност на гражданите, които ги придобиват.
„Днес човек може да плати десетки хиляди евро за паркомясто, но законът не го третира като самостоятелен недвижим имот“, каза Панева. Тя посочи, че за разлика от гаража паркомястото няма самостоятелен вещноправен статут и собствен кадастрален идентификатор.
Въпреки това паркоместата отдавна са предмет на сделки, особено при новото жилищно строителство, отбеляза депутатът. Поради липсата на достатъчно ясен законов режим на практика се използват различни правни конструкции, включително придобиване на идеални части от имота, разпределяне на ползването или обвързване на паркомястото с друг самостоятелен обект.
Според Панева това създава несигурност за гражданите. „Когато човек плаща една значителна сума за конкретно паркомясто, то трябва да бъде ясно какво точно придобива, как доказва правата си“, каза тя.
Със законопроекта се предлага паркоместата в сгради да могат да бъдат самостоятелни обекти на собственост, да получават отделен кадастрален идентификатор и собствениците им да могат сигурно да се разпореждат с тях.
За външните паркоместа, които са част от поземлен имот, се предлага различен механизъм - учредяване на вещно право върху конкретно определено място, което да може да бъде прехвърляно и наследявано.
„Ние не създаваме нов пазар, той съществува. Хората купуват и продават паркоместата си от години“, посочи Панева. По думите ѝ целта е да бъдат въведени ясни правила и правна сигурност за отношения, които вече съществуват в практиката, но често се уреждат чрез сложни правни конструкции.
Сред очакваните ефекти от промените тя посочи повече правна сигурност, прозрачност на сделките и по-малко спорове. „Най-вече, когато един гражданин инвестира в паркомясто, да има наистина защитимо и проследимо право върху него“, каза народният представител.
Депутатът призова законопроектът да бъде подкрепен на първо четене, а впоследствие да бъде сформирана работна група с представители на регионалната и при необходимост на правната комисия. Предложението ѝ беше групата да разгледа становищата на засегнатите институции и да отстрани установените проблеми.
От Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) изразиха резерви към предложения подход. Изпълнителният директор на агенцията Георги Георгиев заяви, че целта на законопроекта е постижима, но измененията трябва да бъдат по-задълбочено обосновани и подкрепени с оценка на въздействието. 
Притесненията на АГКК са свързани с начина, по който паркоместата ще бъдат регламентирани и отразявани, с възможни противоречия със Закона за собствеността и с липсата на яснота за отражението на промените върху вече сключени сделки и съществуващи актове за собственост. Според Георгиев последиците от законопроекта трябва да бъдат допълнително изяснени от юридическа гледна точка и да бъде взето предвид становището на нотариусите.
Председателят на Управителния съвет на „Сдружение на свободните собственици“ Нина Йорданова също изрази сериозни притеснения. Според нея промените в предложения им вид могат да накърнят правата на собствениците, особено в частните национални курорти. 
Определянето на паркоместата като реални части от незастроени имоти може да породи проблеми със собствеността и да ограничи достъпа до хотелите и обслужващата ги инфраструктура, посочи Йорданова. Тя обърна внимание и на липсата на яснота за собствеността върху улиците и инфраструктурата в курортните комплекси и за начина на тяхното придобиване. 
Преди приемането на законопроекта трябва да бъдат анализирани собствеността и правата на собствениците, както и съществуващите договори за управление и приватизация, заяви Йорданова. Тя призова депутатите да се запознаят с аргументите на сдружението и да отчетат специфичните проблеми на националните курорти.