Компаниите не предприемат достатъчно усилия за опазване на биоразнообразието, предупреждава ООН

Компаниите и финансовите институции не предприемат достатъчно бързи мерки за ограничаване на загубата на биоразнообразие, въпреки нарастващите рискове за печалбите, икономическия растеж и световните вериги за доставки, заяви Астрид Шомакер, изпълнителен секретар на Секретариата на Конвенцията за биологичното разнообразие (CBD) към ООН, цитирана от Ройтерс.
Преди следващия кръг от преговори по Конвенцията за биологичното разнообразие, който ще се проведе през октомври в Ереван, Армения, Астрид Шомакер посочи, че макар някои компании да са силно ангажирани с проблема, при много други това не е така.
„Компаниите все още не отделят достатъчно време, усилия и ресурси, за да анализират въздействието си върху биоразнообразието, зависимостите си от природата и рисковете по веригите за доставки“, заяви Шомакер.
Тя отбеляза, че загубата на биоразнообразие е сред водещите глобални рискове в класацията на Световния икономически форум от 2020 г.
„Парадоксът е, че рискът, свързан с биоразнообразието и природата, е сред най-големите рискове през последните пет или шест години. По някакъв начин компаниите са наясно с опасността, но все още не предприемат необходимите действия“, каза Шомакер.
Според нея бавният напредък се дължи както на практически, така и на финансови препятствия. Компаниите все още не оценяват достатъчно добре рисковете за природата, а правителствата в световен мащаб не са въвели достатъчно строги изисквания за оповестяване на подобна информация.
За разлика от въглеродните емисии, рисковете за биоразнообразието често зависят от конкретното местоположение и са по-трудни за измерване, което затруднява включването им в решенията на компаниите и инвеститорите.
Насочване на все повече средства към дейности, вредящи на природата
На предстоящата конференция в Ереван ще бъде оценено и доколко компаниите изпълняват ангажиментите си по изпълнението на Глобалната рамка за биологично разнообразие Кунмин-Монреал (известна още като План за биологично разнообразие), приета през 2022 г.
Съгласно споразумението държавите поеха ангажимент до 2030 г. да защитят 30 на сто от сушата и океаните, да възстановят увредените екосистеми и да намалят субсидиите за дейности, които вредят на природата.
Сред основните цели беше осигуряването на поне 200 млрд. долара годишно от държавни и частни източници, но напредъкът остава бавен, отчасти заради намаляването на помощта за развитие от по-богатите държави.
Шомакер посочи, че средствата, които се влагат в дейности, вредящи на природата, все още значително надхвърлят финансирането за нейното опазване. Според проучване на ООН от 2023 г. над 7 трилиона долара са били инвестирани в дейности с отрицателно въздействие върху околната среда, като по-голямата част от средствата идват от частния сектор.
Пренасочването на частния капитал към инвестиции, които подкрепят природата, остава „най-голямото предизвикателство“, заяви тя. По думите ѝ международните финансови институции за развитие също трябва по-ясно да отчитат рисковете за биоразнообразието при решенията си за кредитиране.
Ключова тема на предстоящата през октомври конференция ще бъде разширяването на фонда „Кали“ (Cali Fund - международен механизъм за финансиране на опазването на биоразнообразието в рамките на Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие), създаден миналата година, който цели да насочи средства от сектори като фармацевтиката и биотехнологиите - индустрии, които печелят от използването на генетични ресурси - към опазване на природата.
Публикувано миналата седмица проучване на изследователската група, предоставяща информация и анализи относно изменението на климата и енергийния преход „Зиро Карбън Аналитикс“ (Zero Carbon Analytics), показва, че тропическите гори могат да съдържат до 1,2 трилиона долара неизползвана добавена стойност под формата на потенциални лекарства, произлизащи само от цъфтящи растения.
Предвижда се компаниите да правят вноски във фонда в размер на 0,1 на сто от годишните приходи или 1 на сто от годишната печалба, но според Шомакер остават нерешени редица въпроси.
Сред тях са начинът, по който средствата ще бъдат разпределяни между държавите и местните общности, както и дали компаниите трябва да участват на база общите си приходи, когато само част от дейността им зависи от генетични ресурси.