Кризата в Близкия изток засили инфлационния натиск и отслабва растежа в еврозоната, заяви главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн

Кризата в Близкия изток увеличава несигурността и оказва влияние както върху инфлацията, така и върху икономическия растеж в еврозоната, заяви членът на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) и главен икономист на банката Филип Лейн. Това заяви той пред Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент в Брюксел. Лейн посочи, че мирното споразумение в региона е положително развитие, но ситуацията остава крехка и съществуват рискове от нова ескалация.
Според него по-високите цени на енергията създават допълнителен инфлационен натиск, докато отслабеното доверие и намалените реални доходи ограничават икономическата активност. Той отбеляза, че въздействието върху инфлацията и растежа ще зависи от продължителността и интензитета на енергийния шок.
Лейн посочи, че икономиката на еврозоната се е свила с 0,2 на сто през първото тримесечие на 2026 г., основно заради спад на отчетената икономическа активност в Ирландия. Без Ирландия икономиката на валутния съюз е нараснала с 0,3 на сто, подкрепена от вътрешното търсене и износа.
По думите му пазарът на труда остава устойчив. Равнището на безработица е било 6,3 на сто през април, близо до исторически най-ниските си стойности. Същевременно компаниите и домакинствата очакват известно отслабване на пазара на труда.
Лейн заяви, че вътрешното търсене вероятно ще бъде по-слабо от очакваното през март, тъй като конфликтът оказва натиск върху доверието, а по-високите енергийни разходи намаляват покупателната способност. Въпреки това потреблението на домакинствата се очаква да остане основен двигател на растежа.
Базовите прогнози на Евросистемата (централните банки на страните в еврозоната и ЕЦБ) от юни предвиждат растеж на реалния брутен вътрешен продукт от 0,8 на сто през 2026 г., 1,2 на сто през 2027 г. и 1,5 на сто през 2028 г.
Що се отнася до инфлацията, Лейн отбеляза, че общата инфлация в еврозоната се е повишила до 3,2 на сто през май спрямо 3,0 на сто през април. Годишната енергийна инфлация е останала на равнище от 10,8 на сто, докато инфлацията извън енергийния сектор е достигнала 2,4 на сто.
По думите му редица водещи индикатори сочат продължаващ инфлационен натиск през следващите месеци, включително по-високи цени на вноса, нарастващи разходи за суровини и нарушения във веригите за доставки.
Средносрочните прогнози предвиждат инфлация от 3,0 на сто през 2026 г., 2,3 на сто през 2027 г. и 2,0 на сто през 2028 г. Краткосрочните инфлационни очаквания остават над нивата отпреди избухването на конфликта, докато дългосрочните очаквания продължават да се движат около целта от 2 на сто.
Лейн заяви, че постъпилите данни за енергийния шок и отражението му върху инфлацията са подкрепили решението на Управителния съвет на „Европейската централна банка“ да повиши основните лихвени проценти с 25 базисни пункта през юни.
Той подчерта, че Управителният съвет ще продължи да следи внимателно развитието на ситуацията и ще взема решенията си въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, без предварително да се ангажира с конкретна траектория на лихвените проценти.
В заключение Лейн заяви, че въпреки негативното влияние на кризата върху растежа и инфлацията, устойчивият пазар на труда, стабилните баланси на домакинствата и публичните инвестиции могат частично да смекчат последствията за икономиката на еврозоната.