Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард заяви след края на двудневното заседание на институцията, че последните данни са донесли изненади в две посоки. Икономиката се е оказала по-устойчива от очакваното, което е довело до повишаване на прогнозите за растежа. Същевременно инфлацията досега е била по-ниска от предвижданото, особено при храните, но се очаква да се задържи висока за по-дълъг период.
„Имаме тези две явления: по-голяма устойчивост и по-добро приспособяване на икономиката, както и по-ниска, но по-продължителна инфлация“, обобщи Лагард по време на пресконференцията си.
По думите ѝ именно тази комбинация стои зад актуализираните макроикономически прогнози.
По-рано днес ЕЦБ повиши основните си лихви за втори път тази година с 25 базисни пункта заради инфлационния натиск от енергийния шок. Решението е било взето единодушно, поясни Лагард. Същевременно ЕЦБ актуализира и икономическите си прогнози. Новите прогнози на експертите на ЕЦБ предвиждат средна инфлация от 3 на сто през 2026 г., 2,5 на сто през 2027 г. и 2,1 на сто през 2028 г. За инфлацията без енергията и храните очакванията са съответно за 2,5 на сто, 2,6 на сто и 2,3 на сто. Спрямо прогнозите от юни оценката за общата инфлация през тази година остава непроменена, докато тези за 2027 и 2028 г. са повишени. ЕЦБ очаква икономиката на еврозоната да нарасне с 0,9 на сто през 2026 г., с 1,4 на сто през 2027 г. и с 1,5 на сто през 2028 г. Прогнозите за тази и следващата година са коригирани нагоре заради по-голямата от очакваното устойчивост на икономиката.
Лагард предупреди, че перспективите остават силно несигурни, като рисковете са насочени към по-висока инфлация и по-слаб икономически растеж заради енергийния шок. Същевременно тя добави, че ЕЦБ ще публикува нови резултати от анализа си на сценариите (общо три), вероятно ще стане през следващите дни.
„С днешното решение оставаме в добра позиция да се справим с несигурността, причинена от конфликта“, каза тя. ЕЦБ ще продължи да определя паричната си политика според постъпващите данни и на заседание по заседание, без предварително да се ангажира с конкретна траектория на лихвените проценти.
Икономиката на еврозоната остава устойчива
Икономиката на еврозоната се е оказала устойчива през второто тримесечие въпреки неблагоприятното въздействие на енергийния шок, като растежът е бил широко разпространен между отделните страни и сектори. Според ЕЦБ тази тенденция вероятно е продължила и през третото тримесечие.
Промишлеността продължава да отчита сравнително добри резултати на фона на увеличените държавни разходи за отбрана и инфраструктура. Възстановяването на потребителското доверие е подкрепило сектора на услугите, а активността, свързана с изкуствения интелект, се засилва при цифровите услуги, бизнес инвестициите и износа.
Пазарът на труда също остава стабилен, като безработицата през юли се е задържала на 6,4 на сто. В същото време производителността постепенно се подобрява.
В средносрочен план частното потребление би трябвало да бъде подкрепено от постепенното понижаване на цените на енергията и стабилния пазар на труда, а инвестициите в бизнеса и жилищното строителство да имат все по-голям принос за растежа.
ЕЦБ отново призова за структурни реформи, стабилни публични финанси, опростяване и хармонизиране на правилата в рамките на единния пазар, ускоряване на енергийния преход и завършване на Съюза за спестявания и инвестиции.
Инфлацията достигна 3,3 на сто през август, но при храните е ниска
Годишната инфлация в еврозоната се е ускорила до 3,3 на сто през август спрямо 2,9 на сто през юли. Основният двигател е енергията, при която темпът на поскъпване е достигнал 14,3 на сто след 10,3 на сто месец по-рано. Според Лагард това отразява както по-високите цени на енергийните суровини, така и значителното увеличение на маржовете при рафинирането на течни горива.
Инфлацията при храните е останала 1,2 на сто. Показателят без енергията и храните леко се е понижил до 2,4 на сто.
Засега няма съществена реакция на заплатите спрямо енергийния шок. Възнаграждението на един нает е нараснало с 3,3 на сто на годишна база през второто тримесечие след 3,5 на сто през първото. Подобряването на производителността е помогнало растежът на разходите за труд на единица продукция да се забави до 2,6 на сто от 3,5 на сто.
ЕЦБ очаква енергийният шок да задържи общата инфлация значително над целта през първата половина на 2027 г. Впоследствие приносът на енергията би трябвало да отслабне и да стане отрицателен до средата на 2028 г. Според прогнозата инфлацията ще се върне към целта от 2 на сто към края на 2027 г.
ЕЦБ очаква поскъпването на храните да се ускори
Лагард обърна специално внимание на сравнително слабата инфлация при храните, която според нея е изненадала и членовете на Управителния съвет.
Сред причините са благоприятните метеорологични условия в началото на годината, ограниченото досега прехвърляне на по-високите енергийни разходи върху преработените храни и промени в потребителското търсене, които ограничават възможностите на компаниите да прехвърлят изцяло увеличените си разходи върху клиентите.
ЕЦБ обаче очаква по-висока инфлация при храните занапред, ако енергийният шок се окаже по-продължителен. Според Лагард косвените ефекти засега са ограничени, а ефекти от втори ред почти не се наблюдават, но рискът от появата им нараства с продължителността на високите енергийни цени.
Лагард: Пазарите вършат своята работа, ние - нашата
На въпрос дали очакванията на пазарите за още повишения на лихвите означават, че цикълът на затягане не е приключил, Лагард отказа да даде насоки за следващите решения.
Тя припомни трите основни елемента, върху които ЕЦБ основава решенията си: перспективите за инфлацията и свързаните с тях рискове, динамиката на основната инфлация и силата на предаването на паричната политика.
„Пазарите правят това, което трябва да правят, а ние правим това, което трябва да правим“, каза Лагард. По думите ѝ на днешното заседание Управителният съвет е обсъждал единствено настоящото решение и не е разглеждал конкретна бъдеща траектория на лихвите.
Тя не даде сигнал и дали след днешното увеличение паричната политика вече се намира в рестриктивна територия. Според нея оценките за т. нар. неутрален лихвен процент са силно концептуални и зависят от множество променливи, поради което имат ограничена практическа стойност при сегашния силен енергиен и геополитически шок.
Доходността по облигациите се повишава в световен мащаб, не само в еврозоната
Лагард определи повишаването на доходността по държавните облигации като глобално явление, което не е специфично за еврозоната. Сред причините тя посочи съотношението между търсенето и предлагането на капитал и големите нужди от финансиране, включително за инвестиции, свързани с изкуствения интелект.
По думите ѝ финансирането на подобни инвестиции вече не е концентрирано единствено на фондовите пазари, а все повече се прехвърля към облигационния пазар и частното кредитиране. Значение имат и специфичните фундаментални фактори в отделните икономики, както и развитието на американския пазар.
„Разбира се, следим много внимателно какво се случва на пазарите, особено в дългосрочния сегмент“, каза Лагард.
Цифровото евро е въпрос и на европейски суверенитет
Лагард определи цифровото евро като един от важните проекти за ЕЦБ. Според нея с разширяването на цифровите плащания е необходимо и парите на централната банка да бъдат достъпни в цифрова форма.
Втората причина е европейският суверенитет и способността на Европа да запази контрол върху валутата и платежната си инфраструктура.
„Който не контролира платежната си инфраструктура, е потенциално уязвим“, каза тя.
Лагард изрази надежда европейските институции възможно най-скоро да постигнат споразумение по законодателната рамка за цифровото евро, за да може да започне тестовата фаза на проекта.
Отписването на държавен дълг е „лоша идея“
По повод предложения във Франция за замразяване или отписване на част от държавния дълг Лагард заяви, че подобна идея няма основание от правна, техническа или финансова гледна точка.
Тя припомни забраната за парично финансиране, залегнала в член 123 от Договора за функционирането на ЕС, и подчерта, че нарушаването на този принцип би имало сериозни последици за доверието на кредиторите.
„Зад всеки заем стои заемодател“, каза Лагард. Ако длъжник обяви, че няма да изплати задължението си, кредиторът или ще откаже бъдещо финансиране, или ще поиска значително по-висока лихва, обясни тя.
По думите ѝ отписването на държавен дълг е „опасно както от техническа, така и от финансова гледна точка“ и представлява „голяма загуба на време“, независимо от популярността на подобни предложения.
Еврото се ползва с рекордна подкрепа въпреки възхода на националистите в някои страни
На въпрос за засилването на политически сили, които поставят под въпрос членството в еврозоната, Лагард посочи, че обществената подкрепа за единната валута е достигнала исторически максимум.
„Еврото никога не е било толкова популярно“, заяви тя, като посочи подкрепа от около 82 на сто сред гражданите.
На фона на скорошната победа на „Алтернатива за Германия“ на местните избори в Саксония – Анхалт отношение по темата взе и президентът на „Бундесбанк“ Йоахим Нагел. Той изрази опасения, че подобни концепции могат да засегнат ценностите, върху които се основават германското общество и държава, както и да имат негативни икономически последици. По думите му те не допринасят за привличането на чуждестранни инвеститори, а напротив, могат да ги направят по-предпазливи и да ги откажат от бизнес в Германия.
Лагард подчерта също, че основният мандат на ЕЦБ остава ценовата стабилност. Според нея постигането ѝ създава условия за инвестиции и заетост, докато постепенното намаляване на баланса на централната банка също променя финансовата среда. По думите ѝ излишната ликвидност в системата е намаляла от около 4,7 трилиона евро до 2,1 трилиона евро.