Лек спад на потребителските цени в България през септември на месечна база и ръст на годишната инфлация до 5,6 на сто отчете Евростат

Инфлацията в България се покачи до 5,6 на сто през септември, съобщи днес Евростат, представяйки най-новите си прогнозни данни за инфлацията в еврозоната.
Годишната инфлация в еврозоната също се ускори - от 3,2 на сто през август до 3,8 на сто през септември, достигайки най-високото си ниво от септември 2023 г.
Въпреки ускоряването на инфлацията у нас на годишна база - с 0,6 процентни пункта спрямо август, през септември спрямо август потребителските цени намаляха с 0,1 на сто. Това е втори месечен спад на цените от началото на 2026 г., след като през юни се понижиха с 0,5 на сто.
В еврозоната месечната инфлацията, според хармонизирания индекс на потребителските цени на Евростат, се ускорява от 0,4 на сто през август до 0,6 на сто през септември. Сред членките на еврозоната най-голяма месечна инфлация регистрираха Италия (2 на сто), Гърция (1,8 на сто) и Люксембург и Португалия (по 1 на сто всяка). Освен в България цените през септември спрямо август намаляха в Малта (0,9 на сто), Кипър (0,4 на сто), Франция (0,4 на сто) и  Нидерландия (0,1 на сто).
Поскъпването на енергията остава основният двигател на инфлацията в еврозоната, посочва икономистът Берт Колейн от „Ай Ен Джи“ (ING) в коментар, изпратен до редактор на БТА. По думите му цените на бензин Евро 95 са достигнали исторически връх, въпреки че петролът остава под най-високите си равнища от 2022 г. и тази пролет.
Ускоряването на инфлацията при храните от 1,1 до 1,4 на сто и на основната инфлация от 2,4 до 2,5 на сто може да е първи сигнал за пренасяне на по-високите енергийни разходи към останалите цени, но според Колейн е рано за категорични изводи. Инфлацията при храните все още е под равнището от юни, а базисната се движи между 2,4 и 2,6 на сто от май.
Икономистът предупреждава, че очакваното задържане на високите енергийни цени и признаците за ускоряване на ръста на заплатите поддържат риска от вторични инфлационни ефекти. Въпреки по-предпазливия тон на президента на Европейската централна банка Кристин Лагард по-рано тази седмица по-високата септемврийска инфлация и продължаващият ценови натиск означават, че работата на ЕЦБ по овладяването им не е приключила, смята Колейн.
Въпреки спада на цените на дребно у нас на месечна основа отчетената годишна инфлация от 5,6 на сто отрежда на страната ни второто място сред членките на ЕС с най-значителен ценови темп на годишна база.
С по-висока годишна инфлация в еврозоната е била единствено Литва (6,1 на сто), докато Кипър и Люксембург (с по 5,2 на сто всяка) си поделят третото място.
Според експресната оценка на Националния статистически институт (НСИ), оповестена вчера, се очаква месечна дефлация в България от 0,3 на сто през септември 2026 г., както и годишна инфлация от 5,6 на сто.