Лихвените проценти в еврозоната може да останат стабилни при липса на шокове, заяви управителят на централната банка на Австрия

Европейската централна банка може да запази основния си лихвен процент на ниво от 2 на сто, стига да не настъпят сериозни външни шокове, заяви новият управител на австрийската централна банка Мартин Кохер в първото си интервю за международна медия след встъпването си в длъжност този месец. По рано тази седмица Кохер, който замени предишния управител Роберт Холцман, известен с консервативната си политика, бе приветстван от президента на ЕЦБ Кристин Лагард след първото си участие в заседанието на Управителния съвет на институцията. В интервю за в. "Файненшъл таймс" той посочи, че лихвеният цикъл на понижения е достигнал своя край или се намира много близо до него.
Коментарите на Кохер идват след решението на ЕЦБ в четвъртък да запази лихвите без промяна за второ поредно заседание. Това е в контекста на устойчива икономическа активност в еврозоната, въпреки повишените мита от страна на САЩ върху голяма част от европейските стоки. От средата на 2024 година насам банката намали основния лихвен процент осем пъти.
По отношение на личната си позиция в управителния съвет на ЕЦБ, Кохер заявява, че ще се придържа към предпазлив подход, като подчертава необходимостта от внимание към инфлационните рискове. "Това е традиционно австрийска гледна точка, допълва той пред "Файненшъл таймс". Новият гуверньор отбелязва, че монетарната политика през последните десетилетия е станала по-прагматична и силно зависима от икономическите данни. По негови думи, управителният съвет на ЕЦБ не е място за идеология, а "ядрото на паричната политика" в еврозоната, където решенията трябва да се вземат въз основа на наличната информация.
Кохер обръща внимание и на външните фактори, които могат да повлияят на инфлацията и растежа. Макар инфлацията да се е върнала към средносрочната цел от 2 на сто и да се очаква да е около това равнище през следващите две години, той подчертава, че стабилността не бива да се възприема за даденост. Търговските напрежения и геополитическите конфликти остават източници на несигурност. По думите му, "ако се променят данните или рисковите оценки, ще е необходим отговор – и в едната, и в другата посока".
Управителят на централната банка на Австрия отбелязва, че последната търговска сделка между САЩ и ЕС е намалила несигурността в търговските отношения, но има и страничен ефект – европейските стоки стават по-скъпи на американския пазар, което може да навреди до известна степен на икономическия растеж. Той смята, че ЕС е направи добре с това, че не е отвърнал с ответни мита, което според него е положителен знак за стабилността на международната търговия.
Относно политическата нестабилност във Франция и нарастването на доходността по френските държавни облигации, Кохер заяви, че няма нужда от интервенция от страна на ЕЦБ. Според него разликите в лихвените нива между държавите в еврозоната остават далеч от стойностите, наблюдавани по време на дълговата криза преди десетилетие.