Митата срещу Китай имат ограничен ефект, твърди института „Ифо”

Допълнителните мита на ЕС върху китайския внос могат само до известна степен да премахнат критичните зависимости и нелоялния конкурентен натиск от Китай. До този извод стигат изследователите от мюнхенския институт „Ифо” (ifo) Лизандра Флах и Андреас Баур в своя скорошна статия, изпратена до електронната поща на БТА.
„В зависимост от начина, по който са структурирани, митата водят до значителни икономически разходи и често имат и непредвидени последици - подходящи ли са те зависи до голяма степен от целта, която трябва да постигнат“, заяви Лизандра Флах, директор на Центъра за международна икономика към „Ифо”. 
„Преди всичко обаче те не могат да заменят мерките за укрепване на собствената конкурентоспособност и иновационния капацитет на една страна, а намаляването на конкурентния натиск дори може допълнително да отслаби стимулите за иновации в защитените отрасли“, допълни тя. 
Разходите от изравнителните мита, налагани върху субсидирания внос, засягат не само домакинствата, но и компаниите, които използват китайски компоненти и суровини.
„По-високите разходи отслабват по-специално конкурентната позиция на ориентираните към износ компании спрямо чуждестранните им конкуренти“, заяви Андреас Баур, заместник-директор на Центъра за международна икономика към института.
Освен това подобни мита не се прилагат на пазарите извън ЕС. Това е сериозен проблем за европейската промишленост, тъй като тя продава около една четвърт от продукцията си на тези пазари, а делът при някои отделни сектори е дори значително по-висок.
Според анализа ЕС не трябва да се справя сам с отношенията с Китай, а да се стреми избирателно да привлече съюзници. Заедно с други държави, Европейският съюз може да има значително по-добра преговорна позиция спрямо Пекин. 
Важно е мерките на ЕС да не се окажат в крайна сметка вредни именно за партньорите, които са необходими за координиран подход. Сред тях са например изискванията „Купувайте европейското“, които изключват партньори, с които ЕС има търговски споразумения, или всеобхватните защитни мита, които не правят разграничение според страната на произход.
Ако подобни мерки се превърнат в международен прецедент, в крайна сметка европейската промишленост, ориентирана към износ, ще бъде губещата страна.