Монархиите от Залива залагат на зеления водород - "горивото на бъдещето"

След като десетилетия наред се възползваха от изкопаемите горива, арабските монархии от Залива сега са насочили поглед към зеления водород с амбиция да диверсифицират икономиките си и в същото време да конкретизират заявеното си желание да се борят с климатичните промени, информира Франс прес.
Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и султанатът на Оман инвестират мащабно в това гориво, което, както се оказва, решава много проблеми: замърсява по-малко околната среда, потенциалните му употреби са многобройни, което го прави едновременно доходоносно и щадящо околната среда.
Сблъсквайки се със спад на приходите от петрол през последните години, "страните от Залива искат да поемат водеща роля на световния пазар на водород", каза пред АФП Карим Илджанди, изследовател в британския мозъчен тръст "Чатъм хаус" (Chatham House). 
"Те разглеждат зеления водород като жизненоважен, за да успеят да поддържат ролята си на водещи енергийни сили и да запазят влиянието си на фона на спада в търсенето на изкопаеми горива", отбелязва той.
Понастоящем зеленият водород, какъвто е по-малко от 1 процент от произвеждания водород, все още не е конкурентен в търговско отношение и развитието му като пазарен фактор би могло да отнеме няколко години. 
За разлика от водорода, който се произвежда чрез замърсяващи околната среда горива, зеленият водород се получава от вода с използване на възобновяеми енергии като вятър, слънце и хидро-електричество. 
Докато при изгарянето на изкопаемите горива се изхвърлят вредни парникови газове, то зеленият водород изпуска само водна пара. Той се препоръчва в дългосрочна перспектива в силно замърсяващи околната среда отрасли като транспорта, корабоплаването и металургията.
Саудитска Арабия, която е водещ износител на суров петрол в света, построи най-големия завод за зелен водород в света в Неом - футуристичния мегаполис, който се строи на брега на Червено море. 
Заводът на стойност 8,4 милиарда долара ще използва слънчева и вятърна енергия за производството на до 600 тона зелен водород дневно до края на 2026 година, според властите. 
ОАЕ, където се намира единствената ядрена централа в арабския свят и където в края на ноември ще се проведе конференцията на ООН за климата КОП28 (COP28), са одобрили през юли стратегия в областта на водорода, целяща да направи страната един от 10-те водещи производители до 2031 година. 
Оман обаче е страната, която доста изостава от съседите си, когато става дума за електроенергия от изкопаеми горива, и която е напът да се превърне в шестия в света износител и лидер в Близкия изток до края на десетилетието при чистите енергии. Това се посочва в комюнике на Международната агенция за енергията (МАЕ), публикувано през юни. 
Султанатът се стреми да произвежда поне 1 милион тона зелен водород годишно до 2030 година и до 8,5 милиона тона годишно към 2050 година, "което ще надвишава общото търсене на водород в Европа към днешна дата", отчита МАЕ.
Според одиторската компания "Делойт" (Deloitte) страните от Близкия изток, начело с държавите от Залива, ще господстват на този пазар в краткосрочен план. И въпреки че Северна Африка и Австралия би трябвало да развият най-голям потенциал до 2050 година, страните от Залива си остават "лидери при износа".
Зеленият водород обаче не е спрял амбициите на Саудитска Арабия и ОАЕ в развитието на въглеводородната промишленост.
Според експерти ще са необходими още години, преди страните от Залива да могат да произвеждат зелен водород, който да им носи печалба. 
"Страните от Залива ще положат усилия да увеличат максимално продажбите на въглеводороди толкова дълго, колкото това е възможно", отбелязва Аиша Ал-Сарихи от института за Близкия изток в Сингапурския университет. 
"Ще отнеме години на проби и грешки, докато зеленият водород се превърне в комерсиализиран продукт", каза пред АФП експертката, която съзира в него потенциала за "гориво на бъдещето", след като веднъж технологията се усъвършенства напълно и цените вече не бъдат толкова високи. 
Бившият министър на ОАЕ за климатичните промени Абдула Ал-Нуайми подчерта пред АФП, че "съществуващите инфраструктури за транспорта на водород не са приспособени и се нуждаят от мащабни инвестиции".
Според него за преодоляване на предизвикателствата, които водородът поставя, ще бъде необходимо "твърде много време".