Морските вятърни паркове биха могли да заемат до 11 на сто от площта на Северно море до 2050 г., сочи проучване

Морските вятърни паркове могат да достигнат до 11 на сто от площта на Северно море до 2050 г., показва ново проучването, проведено от британския университет „Хериът-Уат“ и цитирано от ДПА днес.
В случай, че всички планове за проекти за вятърна енергия се осъществят, 11 на сто от площта на водния басейн ще бъде обхваната от вятърни паркове, според публикувания анализ. Това ще бъде ръст от около 10 на сто през следващите 24 години.
„Нашият сценарии показва мащаба на вятърните паркове, ако всички държави в действителност построят това, което са планирали на този етап“, коментира д-р Саймън Уолдмън, асистент-професор по енергийни технологии във факултета по енергетика, геонауки, инфраструктура и общество на университета „Хериът-Уат“. „Важно е да се уточни, че не предсказваме как ще изглежда Северно море през 2050 г., а прогнозираме на база данните и националните амбиции, които наблюдаваме днес“, предупреждава Уолдмън.
Политическите планове на този етап предполагат парк от около 19 400 вятърни турбини в Северно море до 2050 г., в което са включени и вече изградените, посочва анализът.
Проучването е обхванало всички действащи морски вятърни паркове, както и планираните национални проекти в седемте държави, които имат излаз на Северно море – Нидерландия, Белгия, Дания, Германия, Великобритания, Норвегия и Франция. Учените са добавяли и хипотетични турбини, за да прогнозират размера на вятърните паркове при пълно изпълнение на обявените държавни цели за увеличаване на капацитета.
Първоначалната цел на проучването е била да се разберат екологичните последици от мащабното разширяване на морските вятърни паркове, но това е нямало как да се случи без скица на възможните позиции на турбините, а такова нещо не е съществувало, обясни Уолдмън.
Държавните цели са станали по-сериозни на фона на световните събития, отколкото в началото на проекта. „Затова обновихме базата данни, където отразихме промените в плановете на правителствата“, каза Уолдмън.
Великобритания ще остане най-голямата страна в областта на офшорната вятърна енергия в Северно море до 2030 г. с около 4200 турбини в експлоатация, според прогнозата.  Германия ще има 2700, а Нидерлания – 1700. До 2050 г. трите държави се очаква да достигнат съответно 6300, 4300 и 4200 турбини в експлоатация.
Нидерлания ще бъде страната, която най-интензивно ще използва националната си зона от Северно море до 2050 г. – около 19 на сто от нидерландските води ще бъдат заети от вятърни паркове, посочва проучването. Белгия се очаква да постави турбини в 18 на сто от водите си, Дания - 15 на сто, Германия - 14 на сто, Великобритания – 9 на сто, Норвегия – 8 на сто и Франция – 7 на сто.
Същестуващите и планираните морски вятърни паркове ще обхващат приблизително 58 500 квадратни километра от Северно море до 2050 г., описват авторите на изследването.
За проучаването е събран широк спектър от международни данни за морската среда и енергетиката – националните цели и пространствените планове, данни за дълбочината на морското дъно, записи за вятъра и вълните, съществуващата инфраструктура и планираните технологии за турбините, разказа Уолдмън. „При разполагането на нашите прогнозирани бъдещи вятърни паркове се опитахме да избегнем корабните пътища, екологично защитените зони, съществуващите кабели и тръбопроводи по морското дъно и др., за да видим как мащабът на тези проекти ще работи на практика“, допълни той.