Нагласите сред германските инвеститори се подобряват значително през юни, подкрепени от надеждите за край на конфликта в Близкия изток след постигнатото споразумение между САЩ и Иран. Това сочат резултатите от проучване, проведено от изследователския институт Цет Е Ве (ZEW – Zentrum für Europäische Wirtschaftsforschung), публикувано днес и цитирано от Франс прес.
Индексът на икономическите настроения се повиши с 20,7 пункта до плюс 10,5 пункта през юни спрямо минус 10,2 пункта през май, позиционирайки се значително над очакванията на анализатори, анкетирани от „ФактСет“ (FactSet), които прогнозираха индикаторът да се задържи на отрицателна територия, също както през миналия месец.
Проучването е проведено сред около 190 анализатори и институционални инвеститори в периода 8–15 юни 2026 г. и отчита и влиянието на обявеното в началото на седмицата споразумение между Вашингтон и Техеран за прекратяване на конфликта.
„Участниците в анкетата залагат на скорошен край на войната в Иран“, посочи президентът на Цет Е Ве Ахим Вамбах. По думите му това би довело до намаляване на натиска върху цените на енергията и отслабване на инфлацията.
Той допълва, че подобно развитие би било положително за енергоемките индустрии и за домакинствата, като би подкрепило вътрешното търсене.
В почти всички индустриални сектори се отчита подобрение на нагласите. Най-осезаемо е подобрението на нагласите в автомобилната индустрия (ръст от 21,9 пункта), следвана от химическия и фармацевтичния сектор (ръст от 16 пункта) и машиностроенето (ръст от 9,2 пункта).
Единствено строителният сектор отчита значителен спад от 15,2 пункта, повлиян според института от повишението на лихвените проценти на Европейската централна банка (ЕЦБ).
Въпреки подобрението всички сектори остават в отрицателна зона, което показва продължаващата слабост на германската икономика, чиято индустрия изпитва трудности от години.
След като настроенията на инвеститорите се повишиха, оценката за текущата икономическа ситуация се влоши. Съответният индекс се понижи до минус 81 пункта през този месец.
„Дори ако геополитическата ситуация в Близкия изток се развие благоприятно, както се прогнозира, все пак ще е необходимо известно време, преди негативните фактори за германската икономика да отслабнат“, коментира Фелицитас Хенце - икономист в отдела за анализи на „Дойче банк“ (Deutsche Bank).
Миналата седмица централната банка на Германия понижи прогнозите си за икономическия растеж на страната, като вече очаква германският БВП да нарасне с 0,5 на сто през 2026 г. и с 0,8 на сто през 2027 г.
Междувременно данни от проучване на мюнхенския институт „Ифо“ (Ifo), оповестени днес и цитирани от Ройтерс, показват, че финансовото състояние на Германия може да бъде подобрено с до 60 милиарда евро годишно до 2030 г. чрез серия от икономически реформи.
Проучването, изготвено по поръчка на Инициативата за нова социална пазарна икономика (New Social Free Market Initiative), показва, че правителството може да генерира около 54 милиарда евро чрез промени в пенсионната система, помощите за родителите с деца и държавните субсидии.
Допълнителни около 6 милиарда евро биха могли да бъдат осигурени чрез инвестиции на федерално ниво, насърчаващи икономическия растеж.
„За да бъде постигнат този ефект, още сега трябва да бъдат започнати реформи, които да дадат резултат през следващите четири години“, посочи президентът на „Ифо“ Клеменс Фуест.
Сред разглежданите мерки е промяна в механизма за индексиране на пенсиите, така че те да бъдат обвързани с инфлацията, а не с ръста на заплатите.
Изследването предвижда също постепенно намаляване през следващите четири години на т.нар. пенсия за майчинство - добавката към пенсията за родители за периодите, през които са отглеждали деца, да бъде намалена до 50 на сто спрямо сегашното ѝ равнище през следващите четири години.
Според разчетите само тези мерки биха довели до икономии от около 20 милиарда евро до 2030 г. спрямо планираните досега разходи.
Отделно германското правителство би могло да намали бюджетните си разходи с около 31 милиарда евро, ако всички все още неодобрени субсидии бъдат съкратени с 60 на сто през следващите четири години, посочва „Ифо“.