Надпреварата за лицензи за дълбоководни мини се разгаря

Индия се включва в надпреварата за получаване на лицензи за проучване и добив на минерали от морското дъно, които са от ключово значение за развитието на модерните технологии, предава Ройтерс, като се позовава на водещ правителствен съветник.
Управителният съвет на Международния орган за морското дъно към ООН (ISA) провежда миналата и тази седмица ключова среща в Кингстън, Ямайка, на която обсъжда регулацията на търсенето и добива от дъното на океаните. Досега 36-членният съвет е издал 31 лиценза за дълбоководно минно дело, като те са в ръцете на Китай, Русия и някои тихоокеански островни държави.
До окончателното приемане на "дълбоководния минен кодекс" обаче се очаква да мине още доста време, тъй като между държавите членки на Международния орган за морското дъно има сериозни различия относно правилата, които трябва да се прилагат, посочва Ройтерс.
Индия същевременно планира догодина да кандидатства за лицензи в зоната Кларион-Клипертон - обширна подводна равнина между Хавай и Мексико, известна с наличието на големи количества полиметални нодули, съдържащите се в които манган, никел, кобалт и мед могат да се ползват при производството на електромобили, вятърни турбини и соларни панели.
Въпросните нодули с форма на картоф са открити за пръв път от британски моряци през 1873 г. За формирането им са били необходими милиони години.
Привържениците на дълбоководния добив на минерали твърдят, че той би увеличил значително притока на ключови суровини в икономиката, но противниците му са на мнение, че това ще доведе до необратима екологична катастрофа.
Най-малко 27 страни членки на органа настояват за поне временно спиране на всякакви дълбоководни дейности, но тихоокеански островни държави като Науру и островите Кук го подкрепят. Очаква се до края на годината Науру да поиска от Международния орган за морското дъно да лицензира дълбоководния добив на минерали в зоната, дадена от островната страна на канадската "Дъ метълс къмпъни" (The Metals Company), без значение дали глобалната регулация на дълбоководния добив е приета или не.