Наложената от Нигерия временна забрана за износ на сурови ядки ший цели да стимулира местните преработватели

Правителството на Нигерия забрани износа на сурови ядки ший - основна суровина в много козметични продукти, в опит да превърне страната в световен доставчик на рафинирано масло от ший и други съставки за грижа за кожата, пише Асошиейтед прес.
Забраната за износ на ядката влиза в сила незабавно и ще бъде важи за шест месеца, след което наложените ограничения ще бъда преразгледани, заяви в четвъртък Кашим Шетима, вицепрезидент на страната.
Нигерия следва примера на други западноафрикански държави, между които Буркина Фасо, Мали, Того, Кот д'Ивоар и Гана, които забраниха или ограничиха износа през последните две години.
"Забраната ще превърне Нигерия от износител на сурови ядки ший в световен доставчик на рафинирано масло от ший, масло и други производни", заяви Шетима.
Той добави, че решението не е "антитърговска мярка, а политика за добавяне на стойност, предназначена да осигури суровини за нашите преработвателни фабрики" и да увеличи доходите и работните места в селското стопанство.
Суровите ядки от ший се стриват и преработват, за да се получи масло от ший - ключова съставка за производството на продукти като лосиони, шампоани, балсами и овлажнители.
"Това е една от най-важните основи за грижа за кожата, особено сега, когато много хора се насочват към нетоксични продукти за грижа за кожата", каза Зайнаб Башир, дерматолог в столицата на страната Абуджа.
Въпреки че Нигерия осигурява 40 на сто от световните доставки на културата, страната държи едва 1 процента световния пазар на продукти от ший, който се оценява на 6,5 милиарда долара, сочат обявени от вицепрезидента данни.
Забраната последва откриването на завод в северния щат Нигер (кръстен на река Нигер) за преработка на масло от ший.
Властите заявиха, че ако забраната за износ остане в сила, се очаква тя да генерира икономически ползи за 300 милиона долара в краткосрочен план и 3 милиарда долара до 2027 година.
Експерти твърдят, че подобни усилия трябва да са съпроводени с повече инвестиции за растеж на местните индустрии, отбелязва АП.
"Забраната предполага, че правителството е идентифицирало проблем с недостига на доставки, но забраната за износ всъщност не прави много, за да насочи текущото производство в страната единствено към нигерийските преработватели", каза Икемесит Ефионг, партньор в нигерийската консултантска компания за геополитически изследвания "ЕсБиЕм Интелиджънс" (SBM Intelligence), базирана в Лагос.
Този ход изглежда противоречи на дългогодишната търговска политика на президента на Нигерия Бола Тинубу, който позиционира страната като пазарна икономика, като премахна серия от субсидии за основни стоки като горива и електричество. Тинубу също така въведе свободен курс на валутата на страната - найра и отмени забраната за внос на десетки стоки и продукти, наложена от предишното правителство.