Нарастващото дългово бреме на Франция поставя под въпрос доверието на пазарите в страната, предупреди френската Сметна палата

Нарастващото дългово бреме създава уязвимост към настроенията на пазарите за Франция, предупреди днес френската Сметна палата (Cour des Comptes), като подчерта засилващите се рискове пред страната през настоящата и идните години, предаде Ройтерс.
Одитният орган заяви, че фискалните перспективи пред Франция тази година са нестабилни. Правителството си е поставило за цел ограничено намаляване на дефицита до 5 на сто от очаквания брутен вътрешен продукт (БВП) – цел, чието изпълнение според Сметната палата „далеч не е сигурно“ на фона на по-слаб икономически растеж и нарастващи геополитически и инфлационни рискове.
Очаква се дългът на Франция да продължи рязко да нараства, като през 2026 г. ще се увеличи с повече от 60 милиарда евро и ще надхвърли 3,6 трилиона евро, което отговаря на около 118,5 на сто от БВП.
В същото време разходите по дълга ще ускорят влошаването на ситуацията. Прогнозира се, че лихвените плащания ще скочат до около 77,4 милиарда евро през 2026 г., подтикнати от по-високите лихвени проценти по новоиздадените дългови инструменти, които ще надхвърлят усилията за ограничаване на други разходи.
Старшият одитор Карин Камби заяви, че прекомерният дълг вече ограничава финансите и политическите възможности на Франция.
„Задушаването от дългове не е риск, а реалност за нашите публични финанси“, заяви Камби пред репортери, като предупреди, че фактът, че Франция ще проведе президентски избори през април следващата година, затруднява усилията за предприемане на спешни мерки.
Сметната палата посочи още, че досегашните фискални планове разчитат в голяма степен на увеличаване на данъците, докато намалението на разходите остава ограничено и несигурно. Предложените мерки за икономии, особено при социалните и държавните разходи, не са разписани подробно, което поставя под съмнение тяхната ефективност.
Поредица от правителства на малцинството се бореха да прокарат държавни бюджети и да намалят фискалния дефицит на Франция, откакто партията на президента Еманюел Макрон загуби мнозинството в парламента при предсрочните парламентарни избори през 2024 г.
Сметната палата препоръча правителството да изготви ясна и надеждна многогодишна стратегия, за да сведе дефицита под 3 процента от БВП до 2029 г. като първа стъпка и да генерира устойчиви първични излишъци в дългосрочен план.
„В противен случай оставаме на милостта на пазарите, зависими от тяхното доверие в способността ни да изпълним ангажиментите си“, заяви Камби.
През първото тримесечие на 2026 г. държавният дълг на Франция е достигнал 117,5 на сто от БВП, съобщи по-рано днес Националният институт за статистика и икономически проучвания ИНСЕЕ (INSEE). Спрямо предходното, четвърто тримесечие на 2025 г., дългът на страната се е увеличил със 75,6 млрд. евро, сочат още данните.