Несигурността на хранителните доставки и загубата на биоразнообразие са най-често отчитаните рискове, свързани с климатичните промени, съобщи ФАО

Почти всички страни посочват агрохранителните системи като приоритет в адаптацията към последиците на климатичните промени (94 процента) и в усилията за смекчаване (91 процента), залегнали в национално опредeлените им приноси (НОП), съобщи ФАО в свой доклад. 
Днешният ден на климатичната конференция на СОР29 е посветен на земеделието, хранителната сигурност и развитието на африканските страни. 
НОП са национални планове за действие в областта на климатичната политика и един от основните инструменти за постигане на целите по Парижкото споразумение за климата. 
Докладът на ФАО очертава огромния потенциал на агрохранителните системи за решения в областта на климатичната криза, отбеляза организацията. 
Несигурността на хранителните доставки и загубата на биоразнооразие са свързаните с климата рискове, които най-често биват отчитани от страните в техните НОП – в 88 процента от случаите. Тези рискове са особено тежки в Субсахарска Африка, където измененията в климата засилват разпространението на глада и бедността. 
Близо две трети от всички държави отчитат свързани с климата последици и рискове за насажденията, а близо половината – за добитъка, горите и океанските и крайбрежни рибарство и аквакултури. 
Най-слабо развитите страни и страните с ниски доходи отчитат повече свързани с климата рискове от средното за света, най-вече рискове за агрохранителните системи и хранителната сигурност, за прехраната, риск от бедност и неравенство. 
Изследването отчита също така, че неравенствата в агрохранителните системи остават сериозно предизвикателство, а усилията за адаптация и смекчаване изостават. 
Земеделието понася основната тежест от свързани с климатичните промени природни катастрофи, което се равнява на загуби за милиарди долари годишно или еквивалента на 5 процента от световния БВП през последните 30 години, отбелязва ФАО. 
За трансформирането на агрохранителните вериги по начин, който да им даде възможност да устояват на натиска от климатичните изменения, ще са необходими 1,15 трлн. долара годишно до 2030 г., но в момента финансирането е средно 28,5 млрд. долара годишно.