Няма да бъдат разплащани обществени поръчки, които крият корупционен риск, каза вицепремиерът Гълъб Донев

Спряна е обществена поръчка за мантинели за над 490 млн. евро, близо 40 процента от която е за административни и правни услуги, и за маркетинг, а едва 60 процента са за доставка на мантинелите. Това каза вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев в предаването „120 минути“ по bTV.
Донев беше категоричен, че няма да бъдат разплащани поръчки, които крият корупционен риск, както и че всичко ще се разплаща след проверка. Нито една приключила дейност, която е фактурирана, срещу която стои определена сума за плащане от бюджета, няма да бъде оставена без контрол и без проверка на дейността, която е извършена, посочи Донев. Той добави още, че където има надвишение на разходите, няма да бъде оставено така, там ще се намеси Агенцията за държавна финансова инспекция, а където има отношение по проектите със строителство и Националният строителен контрол.
Относно конкретната поръчка той обясни, че тя е била обявена през септември миналата година, с 23 октомври краен срок за подаване на офертите и е за над 490 млн. евро. Защо при тази поръчка 60 процента едва отиват за доставката на мантинелите, а всичко останало къде отива, нека сами да си отговорим, попита той. Донев обясни още, че нищо по тази поръчка не е изплатено, тя е спряна и е в Комисията за защита на конкуренцията.
На въпрос Донев потвърди казаното днес от министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев относно доставките на мантинели у нас. БТА припомня, че Демерджиев каза, че е притеснително, че у нас само две дружества доставят мантинели, като добави, че „злите езици говорят, че зад тях стои една и съща фигура на един бивш премиер“. 
Най-кресливи са тези, които докараха това число в дефицита - 5,7 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), при все това, че са приложени определени мерки, които да намалят дефицита от 7,4 процента от БВП на 5,7 процента, коментира още вицепремиерът. Тези, които с политиките, които водеха, доведоха този дефицит, сега най-много говорят срещу него, най-много викат, добави той.
Донев каза отново, че в Бюджет 2026, който започна да се изпълнява още от 1 януари 2026 година, всички разходи, които са направени и по удължителния закон, и с решенията, които са взели двете правителства на Желязков и на Гюров до 7 май, натоварват бюджета с още 1,1 млрд. евро, добавяйки, че това също трябва да бъде включено в бюджета за тази година. Всички проекти, които по Приложение 3 на общините приключват тази година и които бяха финансово необезпечени със средства през бюджетите през 2024 и 2025 година, а тези проекти бяха за близо 9 милиарда лева, сега всъщност ние трябва да осигурим тяхното финансиране, защото те са приключили, посочи още той. Друг е въпросът доколко тези проекти се вместват в политиките и програмата, която има „Прогресивна България“, но ние не може да не ги разплатим, обясни Донев.
На въпрос готови ли са управляващите на корекция на размера на дефицита, той каза, че размерът на дефицита е такъв, какъвто се получава реално, като добави, че той може да бъде коригиран единствено и само с мерки, които са свързани с приходната част или мерки, които са свързани с ограничаване на разходната част.
В никакъв случай мерките, които се прилагат в разходната част, не трябва да бъдат резки, не трябва да водят до шокови изменения и в доходите, и в разходната част, така че трябва да има плавно, не на всяка цена, снижаване на дефицита, не задушаване на икономиката, а точно обратното, каза Гълъб Донев. С този бюджет, който предлагаме, ние даваме възможност икономиката да работи, да има по-висок ръст, да имаме по-висок ръст на брутния вътрешен продукт, за да може през ръста на икономиката да имаме снижаване на дефицита, каза той.
Вицепремиерът посочи още, че са в постоянен контакт с Европейската комисия, като по думите му това са числа в проектобюджета, които се разминават с тези на ЕК, но от комисията много бързо разбират за какво става дума. „Неведнъж обяснявах, че зад този дефицит от 5,7 процента всъщност стоят 1,1 млрд. евро проекти на общините. В този дефицит стоят и фактури, които са неразплатени от Агенция „Пътна инфраструктура“. Там при тях стоят още над 1,2 млрд., които са със сертификати, но не са приети, не са фактурирани“, посочи той. Донев добави, че всички тези проекти, които са изпълнени, в един момент ще окажат някакво въздействие върху бюджета, ще трябва да има плащане или отказ от плащане, зависи какво се установи. 
Гълъб Донев отбеляза също, че този проект на закон за държавния бюджет преминава по целият път на съгласуване и консултации със социалните партньори. В тази връзка той посочи, че утре предстои Национален съвет за тристранно сътрудничество, където ще бъдат обсъдени в цялост параметрите по бюджета. Попитан дали управляващите са склонни на отстъпки по проекта, Донев коментира, че по-скоро става въпрос за диалог и намиране на работещо решение там, където то може да бъде намерено. 
Във всяка една от областите на бюджета могат да се търсят допълнителни решения тогава, когато те са по-добри, каза финансовият министър. Смисълът от този диалог е това - не просто да се внесе един документ, по него страните в Националния съвет за тристранно сътрудничество да кажат своето становище и никой от страните да не вземе предвид становището на другата, точно обратното трябва да се случва, заяви Гълъб Донев.