Няма отчетливо изместване на български работници или натиск надолу върху заплатите заради наемането на граждани от трети страни, сочат наличните данни в нов анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ). В същото време работодателите продължават да заявяват значителни потребности от кадри, а заради регионалните и професионалните несъответствия местният трудов резерв трудно може сам да ги покрие, пише още в анализа.
През 2025 г. Агенцията по заетостта прогнозира 231 000 потенциални назначения през следващите 12 месеца - с около 12 на сто по-малко спрямо предходната година, но много над наличното предлагане на труд. От средата на 2021 г. регистрираната безработица се движи между 4 и 6 на сто, или около 140 000–165 000 души. В столицата безработицата трайно остава под 2 на сто, а в област Бургас туризмът създава силен сезонен пик на свободните места. В област Благоевград се отчита едновременно висока безработица и високо търсене на работници - знак, че уменията на търсещите работа и териториалното им разпределение не съвпадат с нуждите на фирмите или че предлаганите условия и заплащане не привличат търсещите работа кандидати. Ето защо недостигът изисква различни решения в различните региони и отрасли, пише в анализа на ИПИ.
В него са цитирани данни на Евростат, според които към края на 2025 г. в България има около 29 000 граждани на трети страни с разрешение за пребиваване по причина заетост – почти пет пъти повече спрямо 2020 г. Дори при по-високите оценки - Агенцията по заетостта отчита общо 49 000 разрешителни за годината, над 18 000 от които са за сезонна заетост - чуждестранните работници са под 2 на сто от общо 2,9 млн. заети в страната. Повече от половината от 18 658 разрешения за 90-дневна работа на граждани от трети страни през 2025 г. са в област Бургас - 8066, следвана от Варна с 3022. Най-често срещаните позиции са свързани с хотелиерството и ресторантьорството.
Регионалните данни не потвърждават хипотезата, че сезонните работници изместват местните, се посочва в анализа. Областите с най-голям дял на заети чужденци по този механизъм не са тези с най-силен спад на заетостта. Не се вижда и връзка между дела на сезонните работници и ръста на заплатите на областно ниво. В област Бургас, където сезонните работници са най-много, заплатите през 2025 г. растат по-бързо от средното за страната, а заетостта се възстановява след дъното през пандемията.
Заплатите в хотелиерството и ресторантьорството нарастват с близо 110 процента между 2020 и 2025 г. Това е сред най-високите темпове по отрасли, макар че възнагражденията в сектора остават ниски. Динамиката на заплатите, безработицата и заетостта по региони до голяма степен опровергава тезата, че сезонното наемане ясно потиска заетостта и заплатите на българските работници, сочи анализът.
Активирането на местни лица извън заетост остава важно, но свободният ресурс не може да се измерва само с броя на безработните или неактивните. Сред младите има значителна неактивност, но много от тях учат; други срещат здравни, семейни или регионални ограничения пред връщането към пазара на труд. Прогнозите на НСИ сочат, че населението в трудоспособна възраст може да намалее от около 3,9 млн. души днес до 3,1 млн. през 2050 г. При тази тенденция недостигът на кадри вероятно ще се засилва, особено в секторите и регионите, които вече трудно намират работници. Привличането на работници от трети страни може да бъде част от отговора на недостига, наред с активирането и квалифицирането на местния трудов потенциал, подчертават от ИПИ в своя анализ.