Гана се подготвя да приложи европейските правила срещу обезлесяването, но хиляди дребни производители предупреждават, че при сегашните цени става все по-трудно да продължат да отглеждат какао.
„Печелим по 200 долара (175 евро) на месец, а с тези пари трябва да покрием всички разходи“, казва Франсис Тенор, председател на кооперацията за производство на какао „Боасе Сиби“ (Boase Sibi ) в Източния регион на Гана. Около него се виждат малки къщи без електричество, в които живеят други земеделци. Само за една година цената на какаото, определяна от правителството на Гана според международните пазари, е спаднала с 30 на сто, докато производствените разходи непрекъснато нарастват, информира испанскто издание „Паис“.
В продължение на десетилетия разширяването на плантациите към нови земи - включително горски територии - беше един от начините за увеличаване на селскостопанското производство в страната. Това обаче има висока екологична цена. Само между 2019 и 2022 г. разширяването на какаовите насаждения е довело до обезлесяването на около 39 497 хектара гори, според проучване на неправителствената организация „Майти Ърт“ (Mighty Earth).
За да ограничи подобни загуби на горски площи, Брюксел прие през 2023 г. Регламент на ЕС относно продуктите, несвързани с обезлесяване (EUDR), едно от най-амбициозните законодателства в света. Той ще влезе в сила през декември за големите компании, а за малките фирми - през юни 2027 г. Новите правила забраняват продажбата на европейския пазар на какао, кафе, добитък, соя, палмово масло, каучук и други продукти, отгледани на земи, обезлесени след 31 декември 2020 г.
Тенор вече е подготвен да изпълнява новите изисквания, но се съмнява, че ще може да го прави в дългосрочен план, ако доходите на фермерите не се подобрят. „Ако нищо не се промени по отношение на цените, ще бъде трудно да спазваме регламента на ЕС“, казва той.
„Всички фермери са регистрирани в системата. Мога да проследя всяко какаово зърно - от плантацията до морското пристанище“, заявява с гордост генералният директор на държавната компания „Кокоа Маркетинг Гана“ (Cocoa Marketing Ghana) Уиздъм Кофи Догбей от офиса си в оживената столица Акра.
Близо 790 000 регистрирани производители - почти всички производители на какао в страната - притежават карта с QR код, съдържащ геолокацията на техните насаждения. При сканирането му може да се провери дали какаото произхожда от райони, които не са подлагани на обезлесяване. Освен това всички участници във веригата на доставки трябва да бъдат регистрирани. При износ за Европа пристанищните власти ще проверяват документацията и ще възпрепятстват износа на какао, което не отговаря на европейските изисквания.
Дори в отдалечени села сред планините, до които се стига след половин час по неравен черен път, заобиколен от първични гори (естествени гори, които не са били значително променяни от човешка дейност и са запазили първоначалната си структура и биоразнообразие - бел.ред.), фермерите вече са преминали обучение за новите правила. Гана изнася около 60 на сто от производството си на какао за Европа. Именно тази зависимост от европейския пазар кара правителството да полага значителни усилия и дори да поеме нови дългове, за да изпълни екологичните изисквания на ЕС.
Въпреки че ЕС, Държавният съвет по какаото на Гана (COCOBOD) и големите компании за шоколадови изделия поемат голяма част от разходите по въвеждането на новия европейски регламент, изпълнението на закона води и до допълнителни разходи за фермерите. Тези, които обработват, както парцели, отговарящи на изискванията, така и такива, които не ги покриват, трябва да разделят продукцията си и понякога да я продават на различни купувачи, което увеличава административната тежест и трудовото натоварване.
„Налага се да купуват допълнителни рогозки за сушене на разделените партиди какао и да ферментират всяка от тях отделно, тъй като различните партиди не могат да се смесват. Всичко това струва пари“, обяснява Обед, директор на неправителствената организация „ЕКОКЕЪР“ (ECOCARE) и известен природозащитник в Гана.
За фермери, които печелят едва около 175 евро месечно, тези допълнителни разходи и увеличеното работно натоварване са трудно поносими.
Някои мултинационални компании предлагат премии на производителите, които се приспособят към новите изисквания. Според Барт Вандеватере от „Нестле“ (Nestlé) компанията вече изплаща бонуси на фермерите, които могат да удостоверят, че на плантациите им не е имало обезлесяване и които прилагат мерки за повишаване на производителността.
За много земеделци тези премии са една от малкото възможности да увеличат доходите си, които иначе зависят изцяло от цените, определяни от Държавния съвет по какаото на Гана според международните пазари.
Регламентът на ЕС относно продуктите, несвързани с обезлесяване, ще се прилага само за европейския пазар. Производителите, чиито насаждения се намират върху обезлесени терени, ще могат да продължат да продават продукцията си на мултинационални компании, които ще я изнасят към страни без подобно законодателство, като например Малайзия.
Но премиите не решават основния проблем – ниските изкупни цени на какаото, отбелязва „Паис“.
„Именно европейците се възползват от труда на местните фермери, като купуват какаото евтино, произвеждат шоколад и печелят огромни суми“, твърди Тенор.
Според проучване на неправителствената организация „Оксфам“ (Oxfam) между 2020 и 2023 г. компаниите за шоколадови изделия „Хърши“ (Hershey), „Линдт“ (Lindt) „Монделийз“ (Mondelez) и „Нестле“ са реализирали общо печалба от близо 15 милиарда долара.
Новият европейски регламент е резултат от повече от десетилетие неуспешни опити обезлесяването да бъде ограничено чрез доброволни ангажименти. Въпреки усилията на граждански организации, неправителствени организации и компании от 2009 г. да въведат сертифициране за какао, произведено без обезлесяване в Гана, изсичането на горите не беше спряно, тъй като мерките нямаха задължителен характер.
"Доброволните действия няма да спрат обезлесяването по света. Именно затова винаги сме подкрепяли европейското законодателство“, казва Барт Вандеветере.
Въпреки бонусите за спазване на европейския регламент, много производители, сред които Франсис Тенор и други членове на неговата кооперация, които предпочитат да останат анонимни, вече се питат дали изобщо има смисъл да продължават с този бизнес. Покачването на разходите за торове и транспорт, допълнително утежнено от кризата в Ормузкия проток, е свило още повече печалбите им.
Патрик Нюман, секретар на кооперацията „Боасе Сиби“, вече е изгубил надежда. „Мисля, че в бъдеще производството на какао няма да бъде особено голямо.“
Той произхожда от семейство, в което поколения наред са се занимавали с какаопроизводство, но при сегашната ситуация предпочита децата му да не продължат семейната традиция.
Председателят на кооперацията Франиси Тенор твърди, че липсата на рентабилност принуждава много млади ганайци да изоставят земеделието и да започнат работа в незаконните златни мини, където заплащането е по-високо. Търсенето на работници там е толкова голямо, че фермерите са били принудени да увеличат заплатите на селскостопанските работници поради недостиг на работна сила.
Миннодобивните компании също така изкупуват земи, използвани за отглеждане на какао, когато са проучили, че под тях има залежи на злато.
„Недалеч оттук 40 акра какаови плантации вече бяха продадени за минна дейност“, казва Тенор, гледайки към покритите с гори планини.
За много собственици е по-изгодно да получат бърза печалба, отколкото да продължат да отглеждат култура, която почти не им носи доходи.
Златото не попада сред суровините, включени в Регламента на ЕС относно продуктите, несвързани с обезлесяване. Според Обед обаче „какаото вече не е основният източник на обезлесяване в Гана - това е златото.“