С новото поколение технологични компании и стратегически международни партньорства във военната промишленост България се превръща в лидер в Югоизточна Европа (ЮИЕ), според доклада „Сигурност и отбрана в Югоизточна Европа“ на агенцията за новини и бизнес анализи „СийНекст“ (SeeNext), предоставен на БТА. Това се случва в момент, когато регионът на ЮИЕ се преобразява от пазар, доминиран от наследени военни системи, в динамична екосистема за високотехнологично производство и иновации, заемаща все по-важна роля в новата отбранителна архитектура на Европа, според авторите на анализа. Регионът, според доклада, се превръща бързо във важен център за нови отбранителни технологии и производство, привличайки над 3 млрд. евро нови частни инвестиции. Последните данни за компаниите в отбранителния сектор показват, че те бележат ръст от над 30 процента.
Този ръст се стимулира от ново поколение компании за безпилотни системи, стратегически международни партньорства и приток на нов капитал. Сред водещите глобални компании, които изграждат производствени и развойни мощности в региона, са „Райнметал“ (Rheinmetall), „Хануа Аероспейс“ (Hanwha Aerospace) и „Елбит Систъмс“ (Elbit Systems).
В документа се посочва, че България е водещата страна в региона по привлечено рисково финансиране за стартъпи в областта на отбраната и сигурността, като през 2025 г. е привлякла 153 млн. щатски долара. По-голямата част от средствата са насочени към „ЕндуроСат“ (EnduroSat). Фондове за рисков капитал и институционални инвеститори като Европейска инвестиционна банка и Иновационния фонд на НАТО финансират активно ново поколение технологични компании в сфери като изкуствен интелект, киберсигурност и автономни системи.
Освен с интереса на дяловите инвеститори към българската предприемаческа екосистема, България присъства и в друг основен акцент в доклада - преките инвестиции и публично-частните партньорства в сферата на военнопромишления комплекс. В анализа се припомнят обявените неотдавна публично-частни партньорства на стойност над 3 млрд. евро, основно в Румъния и България. Инвестициите са насочени към изграждане на нови заводи за боеприпаси, дронове и бронирани машини.
Документът набляга и върху възхода в региона на ЮИЕ на технологичните компании за отбрана, като и тук в списъка с актуални имена присъстват български фирми. Това са „Уайзър Технолъджи“ (Wiser Technology) от екосистемата на София Тех Парк и „ЕндуроСат“, Сред изтъкнатите фирмени имена е и това на гръцката „Интраком Дефенс“ (Intracom Defence). И трите компании са определени като лидери в областта на софтуерно дефинираната отбрана, изкуствения интелект и космическите технологии, участвали вече в проекти, финансирани от Европейския фонд за отбрана.
Специално внимание се отделя на възникващото и засилващо се производство на дронове в региона, определено от авторите на анализа като „революция при дроновете“. Според тях регионът е вече дом на над десет активни производители на безпилотни летателни апарата. Сред новите значими компании са „БрейвЕкс Аеро“ (BraveX Aero) от Румъния, „Орка“ (Orqa) от Хърватия и „Скифтери Дронс“ (Skifteri Drones) от Косово.
Въпреки посочените по-горе тенденции в отделните страни, авторите на доклада обръщат внимание и върху липсата на все още задълбочено регионално сътрудничество във военната промишленост предвид спецификите и традициите в тази сфера. Според тях макар страните в региона да развиват традиционно отбранителните си способности поотделно, сегашната геополитическа ситуация и съюзническите ангажименти създават условия за изграждане на взаимосвързана регионална отбранителна система.
В доклада „Сигурност и отбрана в Югоизточна Европа“ се посочва също така, че регионът на Югоизточна Европа е в процес на мащабна модернизация на своята физическа, енергийна и дигитална инфраструктура, продиктувана от необходимостта от укрепване на регионалната сигурност в отговор на войната в Украйна и засиленото геополитическо напрежение. Авторите изчисляват, че общата стойност на осъществяваните в момента инфраструктурни проекти в региона между Егейско, Адриатическо и Черно море възлиза на между 35 и 40 млрд. евро.
Инвестициите са насочени към подобряване на военната мобилност, гарантиране на енергийна независимост от Русия и противодействие на хибридни заплахи.