Оценката на възможните последици от мерки, които могат да окажат влияние върху банковия сектор, финансовото посредничество, условията за кредитиране и финансовата стабилност, е част от институционалните функции и отговорности на Българската народна банка (БНБ). Това посочват от централната банка в уточнение във връзка с публични изявления относно позицията на управителя на БНБ Димитър Радев от 25 септември тази година. Прессъобщението бе публикувано на интернет страницата на БНБ след като по-рано днес вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев коментира пред журналисти, че гуветньорът на БНБ Димитър Радев излиза извън правомощията си с изказаната позиция относно предложения от правителството данък върху свръхпечалбите на банките.
От БНБ посочват, че подходът е в съответствие с установената практика на Евросистемата при оценката на мерки, засягащи банковия сектор.
Както изрично е посочено в позицията от 25 септември, решенията относно данъчната и бюджетната политика са от компетентността на правителството и Народното събрание, пише в прессъобщението.
Представянето на професионална оценка за възможните последици от тези решения за финансовата система и икономиката не представлява участие в политическия процес, заявяват от централната банка.
От БНБ изтъкват, че независимостта на централната банка е основен принцип на институционалната рамка на Евросистемата. Тя предполага БНБ и членовете на нейните управленски органи да изпълняват възложените им функции и да формират и представят професионалните си оценки независимо от политически съображения.
Българската народна банка няма да участва в политически полемики, пише още в съобщението. БНБ ще продължи да изпълнява своите функции и да представя професионалните си оценки в съответствие със своя законов мандат и с институционалната рамка на Европейската система на централните банки и Евросистемата, добавят от централната банка.
В изявлението си от миналата седмица управителят на БНБ Димитър Радев предупреди, че допълнително облагане на банковите печалби може да доведе до по-скъп или по-трудно достъпен кредит, да ограничи частните инвестиции и да повиши цената на държавното финансиране, припомня БТА.