Парадигмата в образователните институции трябва да се обърне, според ректора на БСУ

Не бива да злоупотребяваме с възможностите на изкуствения интелект. Особено що се касае до внедряването му в специфични сфери като медицината и грижата за възрастните хора и децата. Въпреки че бизнесът на информационните технологии е изключително агресивен, разбира се не в отрицателен смисъл, е необходимо да осмислим добре използването на тази технология и начините, по които тя може да бъде наистина полезна. Това посочи пред БТА ректорът на Бургаския свободен университет проф. Милен Балтов. Според него, в следващите няколко години най-вероятно ще видим остър сблъсък между “изкуствен интелект и липсата на естествен за много позиции и хора", а първите сигнали за това ще дойдат именно от бизнеса.
Проф. Балтов е на мнение, че Бургас се ориентира сравнително добре в динамичното време. В света на високите технологии също. 
“Градът успя да привлече много технологични компании, бяхме в основната на създаването клъстер за Информационни и комуникационни технологии. Преди няколко години се създаде и Дигитален Югоизточен иновационен хъб. Още при създаването му предложих да си поставим за цел да привлечем дигиталните номади в България, защото те са част от образователния процес“, каза Балтов. 
Той е на мнение, че страната има върху какво да работи що се касае до презентирането на възможностите на българското образование. “Много от младите хора продължават да напускат България без ясна идея какво искат да учат в чужбина. Нямат и гаранции за реализация. Всъщност, аз считам, че изявата им е по-гарантирана тук, отколкото зад граница. В Бургас например възможностите са много - човек може да печели повече докато следва и когато се реализира след това“, отчете ректорът на БСУ.
По думите му, важно е част от посланията да бъдат сменени. Проф. Милен Балтов посочи, че Бургас не бива да се презентира просто като едно приятно населено място. “Градът включва хубава полоса и е добре да го обвържем с крайбрежието. В него има много пари и могат да се случат наистина добри неща. Помним, че допреди десетина години имахме феномен - англичани купуваха масово имоти по Черноморието. След тях дойдоха хората от бившите съветски републики. Все още чакаме следващия феномен и малки неща като повече полети от и за Бургас могат да променят посоката в наша полза. Един много голям инвеститор също е способен на това", каза още проф. Балтов. 
Образователните стратегии по света 
Как трябва да изглежда образованието, какво е неговото бъдеще, запита Балтов. Той посочи, че парадигмата трябва да се обърне - не у нас, защото ако се опитаме да го направим някой ще каже, че бъркаме. 
“А как изглежда парадигмата? Преди повече от 140 години в Германия са казали: образованието ще бъде ето такова, с много наука. И студентите започват да учат, това което е представлявала науката тогава. Целта е била тя да бъде овладяна в някаква цялост и след като студентът завърши той ще бъде един малък учен. Такова е било Хумболтовото разбиране. Другата концепция е американската, която най-общо гласи, че този, който учи в колежа трябва да стане добър гражданин или в пълния смисъл на думата - да се оправя с всичко от търговия до изобразително изкуство. Тук в Европа все още следваме първия пример. Но го следваме криво-ляво, защото не всички завършили са като малки учени, а и защо е необходимо. Пазарът на труда не оценява това. В момента той е такъв, че не е необходимо абсолютно всеки да учи точно науката. В наше време хората трябва по-скоро да овладяват начини и методи на учене. Да минават през множество казуси и примери", каза проф. Балтов. 
Според него, началното образование трябва да започва по-рано и съответно да приключва по-рано. Оценките също би трябвало да бъдат премахнати, отчете той. Първоначално, каза Балтов, това може да се приложи при учениците до 4 клас. Той даде за пример Дания, която е премахнала подобен тип оценяване в училищата до 7 клас.