Парламентарната регионална комисия отхвърли на първо четене промени, делегиращи повече правомощия на кметовете на кметства

Парламентарната комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление не прие на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, внесен от Божидар Божанов от ПГ на „Демократична България“ и група народни представители на 7 май 2026 г. „За“ гласуваха 4 депутати, „против“ - 2, „въздържал се“ - 12.
Според мотивите на законопроекта той цели да се отговори на дългогодишната необходимост от по-ясно нормативно определяне на правомощията и защитата на интересите на общностите, представлявани от кметовете на кметства и кметовете  на райони в градове с районно деление. Съществуващата уредба не предоставя достатъчно гаранции за ефективна децентрализация и за реално участие на местните органи в управлението и контрола на процесите, които засягат конкретните населени места. Липсва и действащ механизъм за обжалване на административни актове от страна на кметовете на кметства и райони, както и възможност за институционализирано национално и регионално представителство на тези органи, особено когато интересите на отделни населени места се различават от тези на общинските центрове, пише още в мотивите.
Със законопроекта се въвежда правна възможност кметовете на кметства и райони да оспорват актове, които пряко засягат техните територии, независимо от това дали са издадени от кмета на общината, кмета на района или общинския съвет. Освен задължителното изслушване при обсъждане на въпроси, отнасящи се за кметството или района, се предвижда задължителното предоставяне на становище от тяхна страна и в случай че е отрицателно, то актът да се приема с мнозинство, определено в закон, но с не по-малко от повече от половината от общия брой на общинските съветници.
Законопроектът регламентира възможността за създаване на доброволни регионални и национални сдружения на кметства и райони, които да осигурят обща платформа за сътрудничество, обмен на добри практики и представителство пред държавните органи и на международно равнище. Това ще позволи по-добра защита на интересите на местното население и по-активно участие в процеса на формиране на политики, които го засягат.
Въвежда се и актуализация на дела от приходите, които остават за съответното населено място при използване на негови ресурси - от 30 на 50 процента, с цел да се подсигури по-голяма финансова устойчивост на местните общности. Допълнително се урежда участието на кметовете на кметства и кметските наместници в процедурите по възлагане на обществени поръчки, когато възложител е кметът на район в градове с районно деление.
Стела Николова от ПГ на „Демократична България“ каза, че законопроектът е представен на форум на кметовете на кметства и е бил подкрепен от тях.
Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Поля Занева-Димитрова съобщи, че министерството е изразило отрицателно становище по законопроекта. Тя посочи, че според Конституцията на България органът на местното самоуправление е Общинският съвет, а орган на изпълнителната власт е кметът. Според заместник-министъра извършването на промени във функциите и правомощията на органите на местното самоуправление и местната администрация следва да бъде ориентирано към постигането на по-дългосрочни цели. Следва да се пристъпва към подобни промени след направен задълбочен анализ и постигнат обществен консенсус, коментира Занева.
Според Емил Кабаиванов от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) трябва да се гледа Законът за местното самоуправление и местната администрация в цялост, а не на парче. 
По думите му процесът на децентрализация, който започна преди около 20 години, не е завършен. Трябва първо да имаме консенсус по отношение на промените, посочи Кабаиванов, допълвайки, че те имат предложения, готови са за ускорени разговори с парламента и министерството, а през септември ще изпратят покана до Националното сдружение на кметовете на кметства в Република България (НСККРБ) за общо заседание, на което да продължат разговорите.
Заместник-председателят на НСККРБ Сийка Суркова заяви, че заложените в настоящия законопроект промени им се полагат по право. Те подчерта, че по Конституция органът на изпълнителната власт е не само кметът на общината, но и кметът на кметство. По думите на Суркова те имат много отговорности и задължения, а нямат много правомощия. Много ни се иска да излезем от отбранителната позиция, в която сме години наред – спрямо решения на Общинския съвет, заповеди и актове на Общината, коментира тя.
Според Мария Стойчева, член на Управителния съвет на Асоциацията на председателите на общински съвети, Законът за местното самоуправление и местната администрация търпи корекции, но тя подкрепи тезата на Кабаиванов, че не трябва да бъдат на парче, а в цялост. 
Милена Недева от ПГ на „Прогресивна България“ изрази мнение, че и в сега действащото законодателство кметовете на кметства участват активно в заседанията на общинските съвети, могат да правят предложения и да дават становища, да обжалват актове на кмета на общината, получават не по-малко от 30 процента от субсидиите от наеми, но с решение на Общинския съвет тези средства могат да бъдат повече.
Искра Михайлова-Копарова от ПГ на „ДПС“ заяви, че ще гласуват против предложения законопроект, не защото не вярват в децентрализацията, а защото смятат, че тя трябва да бъде направена по най-разумния и ефективен начин. Прехвърлянето на правомощия, включително управлението на финансов ресурс, предполага капацитет, а много от кметствата го нямат, коментира Михайлова.
Богомил Петков от ПГ на „Продължаваме промяната“ каза, че ще подкрепи законопроекта.
Коста Стоянов от ПГ на „Възраждане“ каза, че ще подкрепят законопроекта, защото и в годините назад са подкрепяли кметовете за увеличаването на правомощията им. По думите му този законопроект е стъпка в правилната посока.
Според Стефан Сабрутев от ПГ на „Прогресивна България“ кметовете на кметства са прави да искат повече правомощия, но вносителите на законопроекта са тръгнали погрешно. По думите му децентрализацията трябва да тръгне от долу нагоре – да се започне с министерството, през общините и се стигне до кметовете.