Общият обем на пазара на електронни съобщения в България е достигнал 4,22 млрд. лева през 2025 г., което е увеличение с 4,9 на сто спрямо предходната година. Това съобщи председателят на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) Иван Димитров при представянето на годишния доклад на регулатора пред парламентарната Комисия по транспорт и съобщения, която прие документа.
Делът на сектора в брутния вътрешен продукт (БВП) е 1,9 на сто, с 0,1 процентни пункта по-нисък спрямо 2024 г.
Най-голям дял от пазара заемат приходите от пренос на данни и достъп до интернет, които формират 56,3 на сто от общия обем. Приходите от фиксирани и мобилни гласови услуги представляват 24,8 на сто.
Приходите от пренос на данни и достъп до интернет са достигнали 2,376 млрд. лева, с 9,1 на сто повече спрямо предходната година. Увеличение е отчетено както при услугите на дребно, така и при тези на едро. Общият брой на абонатите на фиксиран и мобилен интернет е нараснал с 13 на сто, посочи Димитров.
Абонатите на оптичен достъп до интернет са се увеличили с 13,3 на сто, а потребителите на услуги от пето поколение (5G) с близо 20 на сто за година.
При фиксираната гласова услуга продължава спадът в потреблението. Според председателя на КРС една от причините е пренасочването към интернет приложения за междуличностна комуникация.
Мобилната гласова услуга запазва относителна стабилност, но се отчита леко намаление на абонатите, проникването сред населението и приходите от потребление. Тенденциите показват, че пазарът е достигнал зрялост и има ограничен потенциал за растеж, заяви Димитров.
При трите основни мобилни оператора „А1“ (A1), „Виваком“ (Vivacom) и „Йеттел“ (Yettel) има промени в пазарните дялове без съществено пренареждане на позициите. „А1“ остава лидер по брой абонати, а „Йеттел“ по приходи от услуги на дребно. „Виваком“ увеличава дела си и по двата показателя.
Пазарът на платена телевизия отчита съществен спад както на абонатите, така и на приходите. „Виваком“ запазва водещата си позиция при услугите за разпространение на радио- и телевизионни програми. „А1“ остава основен конкурент и отчита най-висок ръст сред водещите участници както по брой абонати, така и по приходи.
Инвестициите на доставчиците в изграждане и поддържане на обществени електронни съобщителни мрежи са нараснали с близо 0,7 на сто през 2025 г. Вложенията във фиксирани мрежи, включително от следващо поколение, са се увеличили с 24,5 на сто. Инвестициите в мобилни мрежи представляват 38,8 на сто от общите вложения в сектора.
Разгръщането на 5G мрежите остава сред най-динамичните процеси, като операторите продължават да модернизират инфраструктурата и да развиват услуги от ново поколение.
При обсъждането беше поставен и въпросът за навлизането на виртуални мобилни оператори на българския пазар.
Чило Попов от „Демократична България“ заяви, че трите големи оператора отказват достъп до мрежите си въпреки многократни запитвания. По думите му през годините е имало дружества, опитвали да водят преговори. Той посочи, че виртуалните оператори биха засилили конкуренцията и биха осигурили по-добри условия за потребителите.
Димитров отговори, че в България няма действащ виртуален мобилен оператор и че през последните девет години не е имало заявен интерес от дружество за създаването на такъв.
Същевременно той съобщи за заявление в напреднал етап от дружество в сферата на телекомуникационните услуги, което иска да изгради виртуален мобилен оператор. На компанията са предоставени номерационен ресурс и необходимата информация за осъществяване на дейността.
Ако дружеството срещне затруднения при договарянето с мобилните оператори, КРС може да организира предвидените в закона процедури, включително обществено обсъждане и посредничество при евентуален спор, уточни Димитров. Очакванията са работата по проекта да продължи през първото тримесечие на 2027 г.
Председателят на парламентарната Комисия по транспорт и съобщения Йордан Иванов от „Демократична България“ заяви, че пречката е свързана с волята на действащите оператори. Според него при сегашната правна рамка навлизането на виртуален оператор зависи от съгласието на компаниите, които трябва да отстъпят част от пазарния си дял.
При такава правна рамка България няма да има виртуален мобилен оператор, посочи Иванов. Той призова КРС да създаде условия за диалог между страните, за да бъде намерено решение.
Годишният доклад обхваща правната и регулаторната рамка, конкуренцията на пазара на електронни съобщителни мрежи и услуги, предоставянето на универсални услуги, както и дейността и финансовото състояние на КРС.