Пчеларите от региона на Кюстендил отчитат висока смъртност в пчелините си, настъпила през зимата

Пчеларите от региона на Кюстендил отчитат висока зимна смъртност в пчелините си, заяви пред БТА председателят на Браншови пчеларски съюз "Пчела" - Кюстендил Тихомир Стоицов. Той посочи, че в региона има пчелари, които напълно са загубили пчелните си семейства, а други отчитат около 50 на сто зимна смъртност в пчелините си.
Резултатите все още не са окончателни, тъй като пчеларите с регистрирани животновъдни обекти ще подадат данни между 15 април и 15 май, когато се извършва пролетния профилактичен преглед.
"Има пчелни семейства, които са много отслабнали и заради променливото време е възможно да не успеят да ... сменят зимните с пролетни пчели. И ако пчеларят не им помогне, също да загинат" посочи Стоицов. В неговите пчелини, които се намират на различни места той отчита смъртност на нива от между 13 и 37 на сто.
"Очертава се тежка година. Времето е променливо. (Пчелните - бел. ред.) семейства не могат да "работят". Не могат да оползотворят овощната паша, която почти приключи" поясни Стоицов. Той добави, че кайсиите и джанките вече са прецъфтели, а черешите и прасковите в момента цъфтят, но заради дъждовното време пчелите не могат да събират нектар и прашец. По думите му това може да се окаже проблем и за овощарите, тъй като дърветата могат да останат неопрашени.
Тихомир Стоицов посочи, че в Северна България смъртността при пчелите е между 70 и 90 на сто. Резултатите от проучване на хранителните запаси на пчелните семействата, сочи, че в тях има големи количества опасни пестициди. Те не са убили веднага пчелите, но са отслабили съпротивителни им сили. Заради това вместо да преживеят зимата, пчелите са живели два или три месеца.
Причината за високата смъртност при пчелите в региона на Кюстендил е комплексна, посочи Стоицов. Той поясни, че горещините през 2024 г. и липсата на нектар са причина пчелните семейства да спрат отглеждането на пило още през юни и юли. Това е забавило развитието им и пчеларите са посрещнали зимата с малък брой зимни пчели, а летните са били изтощени и са загинали преди настъпване на зимата.
Другият сериозен проблем, пред които са били изправени пчеларите в района е била инвазия от оси и стършели.
"Такова чудо не съм виждал до сега. Хиляди оси и стършели нападаха пчелите и буквално ги отнасяха, а поставянето на капани не реши проблема", посочва Стоицов.
Той споделя, че всички по-слаби пчелни семейства са загинали. През зимният период, когато пчелите са на кълбо и не могат да се защитават, кошерите са били нападнати от мишки, белки и порове. Това също е нанесло щети на пчеларите, най-вече на тези, чиито пчелини се намират в планинските райони и в други райони, които са отдалечени от населените места.
Стоицов посочи, че 2024 г. е започнала много добре за пчеларите, но застудяването през пролетта и летните горещини са довели до добиви на мед от пчелно семейство в рамките на 10 килограма.
Той отбеляза, че пчеларите биха могли да се ползват пчелни майки от други региони, в които климатът е по-мек и пчелите са свикнали на тези условия, но в България това е забранено от закона.
Според Стоицов последните няколко години са трудни за пчеларите от района на Кюстендил и заради това редица от тях, особено по-възрастните представители на бранша, се отказват от тази дейност. Към нея обаче се насочват и млади хора, отбеляза председателят на Браншови пчеларски съюз "Пчела" - Кюстендил.
"Сигурен съм, че пчелите няма да изчезнат, защото пчеларите сме странни същества. Тази година губиш примерно (пет или десет пчелни - бел. ред.) семейства. Догодина създаваш двайсет нови, та ако изгубиш пет или десет, пак да си на същата бройка. Всичко се прави от любов към пчелите. Който е тръгнал с комерсиална цел, не се получава - първо заради големите загуби, после заради много сериозните разходи за медикаменти и консумативи", каза Стоицов.  Той добави, че пчеларството се превръща в "скъпо хоби". Даде пример със свой познат пчелар, който за да има пчелин с 250 пчелни семейства, е започнал друга работа.
"Пчелите са еволюирали в продължение на повече от 100 милиона години. Те ще свикнат, но ще им трябва дълъг период от време, за да привикнат към съществуващата реалност, към затоплянето, към аномалиите в климата", каза в заключение Стоицов.