Земеделският министър подчерта, че шарката по овцете и козите е изключително сериозно заболяване и ситуацията изисква постоянна готовност, засилен надзор и координация между Министерството на земеделието и храните (МЗХ), Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), ветеринарните лекари, научната общност и животновъдния сектор. Заболяването има сериозни последици за стопанствата, за движението и търговията с животни и продукти от тях, поради което всички предприемани мерки следва да бъдат навременни, пропорционални на риска и основани на ветеринарно-медицинската експертиза.
Наред с мерките за биосигурност, засиления контрол и ранното откриване на заболяването, беше разработен и проект на план за ваксинация срещу шарката по овцете и козите, каза министър Абровски. Планът е публикуван на страницата на БАБХ, за да бъде осигурена необходимата публичност и прозрачност и всички заинтересовани страни да се запознаят с него, да дадат своите предложения и бележки. По мнение на земеделския министър такъв план е трябвало да бъде изготвен още миналата година.
В документа освен начина, по който ще се направи ваксинацията, са определени и пределните стойности, при чието достигане е необходимо да се пристъпи към нея. Аграрният министър призова за активно отношение по представения документ.
Срокът на общественото обсъждане е до 9 октомври, след което е възможно да се сформира работна група, за да се подготви финалният вариант на документа, преди той да бъде окончателно одобрен.
Пламен Абровски представи актуалното състояние на заболяването у нас. За миналата година огнищата са били 192, а засегнатите животни - 24 968. За настоящата година огнищата са 39, като те са в областите Благоевград, Кюстендил, Пловдив, Хасково, Стара Загора, Ямбол и Кърджали. Засегнати са общо 4577 животни.
Министър Абровски съобщи, че изготвянето на плана е започнало през август, защото тогава са констатирани 18 огнища на шарка по овцете и козите, докато през предходните два месеца те са били общо пет. През септември обаче огнищата отново намаляват и са 15.
Той съобщи, че на предстоящото заседание на Съвета на министрите, което ще се проведе в понеделник и вторник в Брюксел, България заедно с Кипър, Гърция, Румъния и Хърватия ще призоват Европейската комисия (ЕК) да направи цялостен преглед на своето законодателство, защото е изключително остаряло. То не предвижда по никакъв начин обезщетяване на фермерите, които са принудени да отглеждат своите животни в рамките на карантинната зона на огнищата, коментира аграрният министър. Той подчерта, че работят не само на национално, но и на европейско ниво за справяне с кризата.
Пламен Абровски отбеляза, че има дупка в законодателството, на която призова народните представители да обърнат внимание – когато БАБХ констатира огнище и нейни представители решат да приложат законодателството, няма разпоредба, която да осигурява възможността при отказ от съдействие на животновъда да влязат и да изпълнят закона, както е разписан.
На въпрос на Маломир Власов от ПГ на „Прогресивна България“ дали ваксинацията би довела до някакви ограничения, министър Абровски обясни, че ако ЕК не ни разреши дерогация, животновъдите, отглеждащи дребни преживни животни, ще трябва да ги отглеждат оборно 21 дена, а ограниченията за търговията са осем месеца след последната ваксинация.
Румен Христов от ПГ на „ГЕРБ-СДС“ изрази мнение, че ваксинацията е много крайна мярка и не трябва да се бърза с нея.
На въпрос на Шендоан Халит от ПГ на „ДПС-ДПС“ какво се случва със стопаните, които попадат в ограничителните зони и търпят реални икономически загуби, министър Абровски каза, че в рамките на приема, който тече в момента по „де минимис“, са осигурени допълнителни средства. БАБХ ще ни предостави информация за всички засегнати животновъдни обекти в тези зони и те ще получат като допълнение към „де минимис“ по 8 евро на животно, отбеляза аграрният министър.