Сравнителен анализ на Българската стопанска камара (БСК) показва, че бъдещото планиране на приема в професионалното образование следва да отчита не само броя на утвърдените места и тяхната реална запълняемост във времето, но и степента, в която предлаганите професии отговарят на потребностите на местния бизнес. Високият интерес от страна на учениците е важен индикатор, но той не може да бъде самостоятелно основание за разширяване на приема, когато съответната професия няма ясна връзка с регионалния пазар на труда, сочи извод от анализа, разпространен от пресцентъра на Камарата.
В рамките на проект „Заедно за устойчива заетост“ Българската стопанска камара изготви анализи на пазара на труда в пет региона на страната - Бургас, Враца, Добрич, Смолян и Шумен. В рамките на всеки от анализите е отделен специален раздел, който анализира реализирането на утвърдения план‑прием в професионални паралелки в средните училища през учебните години 2019/20-2024/25. Данните покриват шест учебни години (2019/20-2024/25), като са анализирани три показателя: утвърден прием, реализиран прием и издадени свидетелства за професионална квалификация.
Авторите на анализа смятат, че професиите, които едновременно са търсени от работодателите и показват устойчив интерес от страна на учениците, следва да бъдат подкрепяни и развивани. При професии с хронично ниска или нулева реализация е необходимо да се анализира дали проблемът е свързан със слаба информираност на учениците, недостатъчно видима професионална перспектива, начина на представяне на професията, организацията на обучението или с по-дълбоко несъответствие между предлагания прием и реалните нужди на местната икономика.
Данните показват, че професионалното образование има потенциал да бъде по-пряко свързано с регионалната икономика, но за целта план-приемът трябва да бъде реалистично планиран, наблюдаван и адаптиран не само според предпочитанията на учениците и резултатите от предходни години, а и според доказаното търсене на кадри от страна на местния бизнес, посочват авторите на анализа. Според тях това предполага по-активно участие на работодателите при определяне на професиите и специалностите, за които има реална перспектива за заетост и развитие в съответната област.
Професиите с устойчив интерес и сравнително стабилна реализация в повечето области са: „Приложен програмист“, „Организатор Интернет“, „Икономист-информатик“, „Техник на компютърни системи“ и „Графичен дизайнер“, „Икономист“ и „Оперативен счетоводител“. В Бургас силен и стабилен интерес има и към туризма, транспорта, строителството и преработващата промишленост - „Строителен техник“, „Мехатроника“, химически и хранителни технологии.
Професиите със слаб интерес за Бургас са „Лаборант“ и морските специалности, влошаване има и при някои технически професии като „Електромонтьор“ и „Техник-лесовъд“. За Добрич неуспех се отчита при професията „Електромонтьор“, като там всяка година се утвърждава прием, но паралелка така и не се събира. Проблемни са още „Шивач“, „Шлосер“, „Лаборант“, „ Работник в заведения за хранене и развлечения“. За Шумен трайно нисък интерес има към „Оператор в силикатните производства“, „Техник по транспортна техника“, „Електротехник“, „Готвач“ и други. В края на периода рязък спад отбелязват дори традиционно силни специалности като „Приложен програмист“ и „Икономист-информатик“. В Смолян картината е най-критична и там практически липсва ясно обособена група професии със стабилна реализация близо до 100 процента през повечето години, се посочва в анализа.