Премиерът на Канада Марк Карни залага на нов петролопровод, който трябва да помогне за съживяването на петролната промишленост на страната, да увеличи добива и износа и да намали зависимостта ѝ от САЩ, предаде Ройтерс.
Възстановяването на загубените по-рано работни места обаче ще бъде много по-трудно.
Във Форт Макмъри, център на петролната промишленост в провинция Албърта и наричан „Форт Макмъни“ по време на в разцвета си преди повече от десетилетие, десетките хиляди работни места в петролните находища, които задвижваха последния бум, едва ли ще се възстановят, дори ако Карни успее да реализира проекта за петролопровод.
Увеличаването на добива от нефтени пясъци вероятно ще се дължи на автоматизация и повишаване на ефективността, а не на масово наемане на работници, сочат отраслови прогнози и интервюта на Ройтерс с представители на компании, работници, политици и академични среди.
Подкрепяният от Карни петролопровод ще пренася по 1 милион барела суров петрол дневно до пристанище на тихоокеанското крайбрежие, като ще увеличи капацитета за износ към Азия.
Попитан от Ройтерс какво значение ще има петролопроводът за икономиката на региона, Карни предупреди да не се очаква завръщане към времената на петролния бум.
„Не бих използвал думата „бум“. Бих казал „устойчив растеж“, заяви Карни по време на посещение във Форт Макмъри този месец.
Увеличаване на добива на петрол без съществено нарастване на броя на постоянните работни места може да постави Карни в политически уязвима позиция. Критиците от левия политически спектър твърдят, че усилията му за ускоряване на регулаторното одобрение на проекта крият риск за околната среда, докато опонентите му отдясно смятат, че дерегулацията трябва да доведе до по-бърз икономически растеж, по-високи заплати и повече работни места в петролната промишленост.
Слабият ръст на заетостта може също така да засили сепаратисткото движение в Албърта, макар че очакванията са предстоящият днес референдум по въпроса дали да бъде произведено гласуване за отделяне на провинцията от Канада да претърпи неуспех.
Прогноза за пазара на труда, публикувана през август от браншовата организация „Енерджи Сейфти Канада“ (Energy Safety Canada), предвижда заетостта в сектора на нефтените пясъци да намалее с 920 работни места, или с 4 процента, до 2035 г., въпреки че добивът ще нарасне с 6 процента.
Говорител на „Енерджи Сейфти Канада“ заяви пред Ройтерс, че нов петролопровод към западното крайбрежие вероятно ще обърне прогнозирания спад на заетостта, но може да не създаде много постоянни работни места заради „структурната тенденция“ към увеличаване на добива на петрол с по-малко работници.
Говорител на Карни отказа да коментира не особено обнадеждаващите прогнози за създаването на работни места във връзка с петролопровода и препрати запитването към Министерството на природните ресурси, което не отговори.
От 2000 до 2014 г. канадски и международни петролни компании инвестираха милиарди долари в изграждането на огромни открити рудници и други съоръжения, необходими за добива на битум - гъстата петролна субстанция, откривана в северната част на Албърта.
Форт Макмъри се превърна в място, където младежи, току-що завършили средно образование, можеха да печелят шестцифрени годишни заплати, а пред домовете им се появиха нови пикапи и скъпи лодки.
След това настъпи сривът на цените на петрола през 2015 г., а година по-късно районът беше опустошен от мащабен горски пожар. Нарастващият интерес на инвеститорите към екологичните, социалните и управленските критерии (ESG), съчетан с климатичните политики на предшественика на Карни - Джъстин Трюдо, задълбочи спада.
„Никой не бива да очаква, че нещо, което се е случило преди 15 години, ще се повтори по същия начин днес.“
Международните петролни гиганти са се оттеглили от района, отбелязва Ройтерс. Годишните капиталови инвестиции в сектора на нефтените пясъци са спаднали от пиковите 35 млрд. канадски долара (24,55 млрд. долара) през 2014 г. до 14,2 млрд. канадски долара през 2024 г., сочат данни на Канадската статистическа служба. Последният голям нов проект за добив на петрол от нефтени пясъци - „Форт Хилс“ (Fort Hills) на „Сънкор“ (Suncor) стартира през 2018 г.
Понастоящем в петролния и газовия сектор на Албърта работят 435 000 души, включително временно наети и работещи на непълно работно време, което е с 85 000 по-малко спрямо 2014 г., сочат данни на кредитния съюз „Сървъс“ (Servus Credit Union) в провинцията. Реалният разполагаем доход в Албърта все още е с 10 на сто под равнището от 2014 г., а стойността на жилищата е спаднала рязко.
По-високите цени на петрола и нарастващият добив дават основание да се говори за признаци на възстановяване, включително увеличение на населението в региона за първи път от десетилетие. Но самолетите от Калгари и други големи градове понякога пристигат почти празни, а в централната част на града има множество празни търговски и офис площи.
„Нещата не се подобряват“, заявява Джени Парсънс, която работи като шофьор на камион и изпълнител на договори на обекти за добив на петрол от нефтени пясъци, откакто се е преместила от Нюфаундленд преди 15 години.
Тя казва, че почасовото ѝ заплащане е само с около един долар по-високо от това през 2011 година.
Нито една компания за добив на петрол от нефтени пясъци не е поела ангажимент да осигури необходимите 100 млрд. канадски долара частни инвестиции за запълване на капацитета на предложения петролопровод и за изграждане на проект за улавяне и съхранение на въглерод, чието реализиране Карни е поставил като условие за одобрението на федералното правителство.
Кендъл Дилинг, ръководител на Алианса за нефтените пясъци (Oil Sands Alliance), който представлява петте най-големи компании в сектора, заяви, че до средата на 30-те години на 21 век проектите могат да създадат хиляди работни места в цяла Канада. Те ще включват не само строителството на петролопровода, но и инвестиции в добива и дейности по веригата на доставки. Много от тези работни места обаче ще бъдат временни и свързани със строителството, както в Британска Колумбия, така и в Албърта, а не постоянни работни места в петролната промишленост.
Джейсън Кени, консервативният премиер на Албърта в периода 2019–2022 г., намали корпоративните данъци с цел да насърчи компаниите за добив на петрол от нефтени пясъци да инвестират в големи проекти. Но дори след покачването на цените на петрола и стабилизирането на приходите компаниите дадоха приоритет на възвръщаемостта за акционерите пред увеличаването на заетостта, заяви той пред Ройтерс.
„Със сигурност бях разочарован от тях“, каза той пред Ройтерс. Той разказва, че е призовавал компаниите да насочат част от спестените средства от данъчните облекчения към инвестиционните си планове. „Хората трябва да виждат полза, а не само акционерите в Ню Йорк.“
Браншовата организация, представляваща петролните компании, не отговори пряко на коментарите на Кени, но коментира, че петролопроводът създава възможност за увеличаване на добива, разкриване на работни места и повишаване на приходите на правителството.
Подкрепяйки изграждането на новия петролопровод, Карни, който е израснал в столицата на Албърта Едмънтън, постигна крехко примирие между федералното правителство и консерваторите в провинцията. Същевременно той разгневи някои членове на собствената си Либерална партия, като заложи на петрола в опит да помогне на канадската икономика да устои на митата на президента на САЩ Доналд Тръмп.
Той отмени много от екологичните политики на Трюдо, намали данъчната ставка за новите капиталови инвестиции и популяризира канадския петрол сред чуждестранните инвеститори.
Въпреки че рейтингът на одобрение за дейността на Карни достигна 62 на сто в социологическо проучване на „Ангъс Рийд“ (Angus Reid) през септември, обществените нагласи по въпросите на енергетиката и околната среда могат бързо да се променят.
„Важно е да помним, че екологичните политики на Джъстин Трюдо се ползваха с широка обществена подкрепа по онова време“, заяви Лори Уилямс, преподавател по политически науки в университета „Маунт Роял“ в Калгари. „Ако в бъдеще започнат да се появяват повече екологосъобразни алтернативи, смятам, че ще бъде много по-трудно да се спечели подкрепа за изграждането на допълнителни петролопроводи в Канада.“
Бумът във Форт Макмъри има и своите отрицателни последици. Напливът на работници натовари местната инфраструктура и породи напрежение между местните жители и хилядите работници, настанени в трудови лагери. Сега някои компании за добив на петрол от нефтени пясъци наемат повече местни жители, за да намалят зависимостта си от работници, които пристигат със самолет от други части на страната. Тази промяна отразява тенденцията към по-малък, но по-устойчив сектор.