Подкрепата за родителите и ранното образование са необходими за прекъсване на бедността между поколенията, сочи проучване за ЕИСК

Европейските политики за борба с бедността трябва да обвържат по-тясно образованието и квалификацията на родителите с достъпа на децата до качествено образование и грижи в ранна възраст. Това е една от основните препоръки в проучване, възложено от Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), представено днес в Брюксел от Матю Джерачи от консултантската компания „Мильо Кънсълтинг“ (Milieu Consulting SRL).
Изследването „Прекъсване на цикъла на неравностойното положение: преглед на политиките на ЕС през призмата на бедността“ бе представено в рамките на дебата на високо равнище за премахване на бедността до 2050 г., организиран по време на октомврийската пленарна сесия на ЕИСК.
Авторите определят бедността между поколенията като устойчиво възпроизвеждане на многоизмерна бедност и неравностойно положение от едно поколение към следващото. Според представената дефиниция този процес се обуславя от съчетание на семейни, институционални, социално-икономически, пространствени и културни фактори, които ограничават житейските възможности.
Проучването установява десет фактора, допринасящи за предаването на бедността, сред които лошите жилищни условия и липсата на достъп до основни услуги. Те взаимно усилват въздействието си, поради което преодоляването им изисква съгласувани мерки.
Анализът на европейските инструменти показва, че образованието и заетостта са поставени в центъра на политиките, но други причини за възпроизвеждането на бедността остават по-слабо обхванати. Като основни пропуски Джерачи открои недостатъчното внимание към семейната нестабилност и ниското образование на родителите.
Според представените резултати само шест от 32 разгледани инструмента засягат семейната нестабилност. Ниското образование на родителите също не е достатъчно отчетено, въпреки че е силен показател за риска бедността да се предаде на децата.
Част от инструментите подпомагат децата косвено, без да съдържат конкретни мерки, насочени към тях. Като примери бяха посочени директивата за адекватните минимални работни заплати и препоръката за минималния доход. Според изследването целенасоченият подход към децата може да доведе до по-добри резултати.
Анализът откроява и недостатъчна съгласуваност между отделните политики. Европейският социален фонд плюс и Европейският семестър изпълняват координираща роля и са свързани с множество други инструменти. Връзките на директивите за минималните работни заплати и за прозрачността в заплащането с останалите инструменти обаче са по-слаби, посочи Джерачи.
В много от разгледаните инструменти не е достатъчно ясно определена ролята на местните и регионалните власти при предоставянето на услуги, включително грижи за децата. Ограничено е и прякото участие на хората, живеещи в бедност, в разработването и прилагането на политиките.
Според проучването наличието на европейско финансиране не гарантира, че то ще бъде насочено към всички причини за бедността между поколенията. Подкрепата често зависи от решенията на държавите членки при програмирането на средствата, а за образованието на родителите и семейната нестабилност липсват достатъчно ясно обособени цели и целеви ресурси.
Първата основна препоръка е за подход, който обхваща едновременно родителите и децата. Той предвижда съчетаване на образованието и повишаването на квалификацията на уязвимите родители с качествено образование и грижи в ранна детска възраст.
Втората препоръка е за по-ясни насоки за семейна подкрепа в рамките на Европейската гаранция за децата, включително чрез интегрирани центрове за подкрепа на семействата. Авторите предлагат националните и регионалните бюджети да осигуряват продължаване на услугите и след приключването на финансирането от Европейския социален фонд плюс.
Третата препоръка поставя правата на детето в центъра на образователните и социалните политики. Изследователите предлагат Европейската комисия да насърчава оценки на въздействието върху тези права при разработването на мерки, с особено внимание към ранното детство.
Проучването предлага и рамка за оценяване на въздействието на политиките, както и практически инструменти за по-доброто им прилагане.