Поскъпването на енергоресурсите в последната година е намалило покупателната способност на 74 на сто от българите, сочи проучване на ЕИБ

Близо три четвърти от българите (74 на сто) заявяват, че повишаването на цените на енергоресурсите (природен газ, електроенергия, горива и др.) през последните 12 месеца значително е намалило покупателната им способност. Половината (50 на сто) са ограничили разходите си за храна или здравеопазване. Това показват резултатите от осмото издание на Климатичното изследване на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), получено на редакционната поща на БТА.
При 23 на сто от българите отражението върху покупателната способност е било много силно. Делът е малко над средния за ЕС – 20 на сто. По този показател България също е сред държавите с най-високи стойности в Общността.
Според проучването 69 на сто от българите смятат, че енергийният преход е спешно необходим за страната. Като най-очаквана полза от него 77 на сто посочват по-стабилни или по-ниски цени на енергията, 74 на сто – намаляване на зависимостта от вноса на нефт и природен газ, а 66 на сто – забавяне на изменението на климата.
Подредбата на очакваните ползи се е променила спрямо 2022 г. Тогава забавянето на изменението на климата е било най-често посочваната полза в България и в още 18 държави от ЕС, а ограничаването на вноса на нефт и природен газ е било водещо в осем държави. По-стабилните или по-ниските цени на енергията не са били посочени като водеща полза в нито една държава. През 2026 г. цените са на първо място в България и още седем държави, намалената зависимост от вноса – в 16, а климатът – в три.
Отражение на енергийните цени върху домакинствата
В България делът на хората, които посочват, че повишаването на цените на енергията силно е намалило покупателната им способност, е 74 на сто при 60 на сто средно за ЕС. Много силно отражение отчитат 23 на сто от българите при 20 на сто средно за Съюза.
За да се справят с поскъпването, 50 на сто от анкетираните в България са ограничили ежедневните си разходи за храна или здравеопазване. Средната стойност за ЕС е 38 на сто. Други 26 на сто са намалили разходите си за отопление у дома, а 20 на сто са задлъжнели, потърсили са финансова подкрепа или са забавили плащането на сметките си за енергия. Последният показател е 16 на сто средно за ЕС.
Повишаването на цените на горивата е променило начина, по който използват автомобилите си, при 56 на сто от българите. От тях 26 на сто са ограничили пътуванията за основни нужди като пазаруване, посещение при лекар или административни задачи, а 24 на сто са се отказали от пътувания през почивните дни, ваканции или семейни и приятелски събирания. Други 16 на сто шофират по-бавно, за да пестят гориво, а 19 на сто са заменили личния автомобил със споделено пътуване, обществен транспорт или велосипед.
Рискове от забавяне на енергийния преход
Попитани за последиците от забавянето на енергийния преход в Европа, 75 на сто от българите посочват като риск дългосрочното повишаване на цените на енергията и на разходите за живот. По-голямата зависимост от вноса на нефт и природен газ е посочена от 73 на сто.
Повече от шест от десет българи (63 на сто) заявяват, че биха се гордели повече, че са европейци, ако ЕС стане енергийно независим. Средната стойност за ЕС е 62 на сто.
Предпочитания към енергийните източници и европейското производство
Общо 87 на сто от българите смятат, че нисковъглеродната енергия трябва да бъде приоритет, колкото е и делът средно за ЕС. Слънчевата енергия е посочена от 45 на сто, а ядрената – от 42 на сто от анкетираните. Делът на подкрепящите ядрената енергия е сред най-високите в ЕС, където средната стойност е 28 на сто. Вятърната енергия е посочена от 23 на сто от българите.
По отношение на подхода на ЕС към енергийния преход 46 на сто от участниците в проучването в България предпочитат изграждането на конкурентоспособна европейска промишленост за чисти технологии, дори това да отнеме време. Други 41 на сто подкрепят по-бързото внедряване на чисти технологии с вносно оборудване. Изграждането на европейско производство е предпочитаният подход във всички 27 държави членки.
Осем от десет българи (80 на сто) искат страната да си сътрудничи по-тясно с останалите държави от ЕС, за да постигне енергийна независимост. Средната стойност за Съюза е 68 на сто. Само 14 на сто смятат, че България трябва да разчита предимно на собствените си сили, при 23 на сто средно за ЕС.
Общо 65 на сто от българите предпочитат държавите членки да обединят ресурсите си за финансиране на инвестициите в енергийния преход, докато 24 на сто смятат, че всяка страна трябва да ги финансира самостоятелно. Средните стойности за ЕС са съответно 59 и 31 на сто.
Финансиране на енергийния преход
„Българските домакинства бяха засегнати най-тежко от високите цени на горивата и тяхното послание е недвусмислено: енергийният преход трябва да осигури по-достъпна енергия и по-голяма независимост“, заяви вицепрезидентът на ЕИБ Марек Мора.
Той посочи, че банката вече предоставя консултантска и техническа помощ по проекти за мерки в областта на климата. По думите му е необходимо да продължи и финансирането на инвестициите чрез местни банки и други партньори, за да може България да произвежда собствена чиста енергия и да укрепи мрежите за нейното пренасяне.
През 2025 г. Групата на ЕИБ е осигурила 128 млн. евро за устойчива енергия и природни ресурси в България. Сред проектите е финансиране от 40 млн. евро, отпуснато от ЕИБ на „Елдрайв Холдинг“ (Eldrive Holding) за изграждане на инфраструктура за зареждане на електромобили в региона, включително 1530 нови зарядни станции в България.
Климатичното изследване на ЕИБ е проведено от Ipsos bva между 3 и 25 август 2026 г. То обхваща 23 000 души на възраст 16 и повече години в 27-те държави членки на ЕС, включително 1000 респонденти в България. Резултатите са претеглени според населението на съответната страна, за да бъдат представителни.