За периода от 1990 до 2024 г. енергопотреблението в европейския сектор на услугите се е увеличило с 25 процента, отчита европейската статистическа агенция.
В България доставчиците на услуги са потребили 55,268 петаджаула енергия през 2024 г. или с 4,4 на сто повече, отколкото през 2023 г.
През 1990 г. родният сектор на услугите е потребявал далеч по-голямо количество енергия – 66,897 петаджаула. За периода 1990 – 2024 г. българските фирми, предоставящи услуги, са намалили енергийното си потребление със 17,4 на сто, сочат още данните на Евростат.
Делът на услугите в крайното енергийно потребление на ЕС през 2024 г. е бил 13,5 на сто, значително по-малко от дела на транспортните дейности (32,3 на сто), домакинствата (26 на сто) и промишлеността (24,5 на сто). С по-малък дял в енергийното потребление на ЕС е бил единствено сектор селско стопанство, горско стопанство и риболов (3,6 на сто).
Електроенергията (52 на сто) и природният газ (25,4 на сто) са отговаряли за над три четвърти от крайното енергийно потребление на сектора на услугите, следвани от възобновяемите енергийни източници и биогоривата с 8,7 на сто, топлоенергията със 7,7 процента, петролът и нефтопродуктите с 5,6 на сто, а останалите 0,6 на сто са били генерирани от други енергийни продукти, като въглища или горенето на отпадъци.
Кои услуги са консумирали най-много енергия?
Секторът на търговията на едро и дребно е бил с най-голямо енергийно потребление сред услугите в ЕС през 2024 г. - 1021 петаджаула или 21,2 на сто.
На второ място по енергийно потребление са били здравеопазването и социалните услуги с 506 петаджаула (10,5 на сто), на трето - дейностите по настаняване и хранене с 503 петаджаула (10,5 на сто). Професионалните, научните и техническите дейности са били с енергийно потребление от 492 петаджаула (10,2 на сто).