Потвърждаваме, че еврозоната е на "добро място", каза Кристин Лагард

Икономиката на еврозоната проявява устойчивост, а инфлационните тенденции са стабилни въпреки несигурността, която остава по-висока от обичайното. Това посочи президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард на пресконференцията след последното за годината заседание за определяне на паричната политика на институцията.
ЕЦБ реши днес да остави водещите си лихви без промяна за четвърти пореден път и оповести актуализираните си прогнози за икономическите тенденции във валутния съюз.
„Потвърждаваме, че се намираме на добро място, което не означава, че сме статични“, подчерта Лагард в препратка към свой предишен коментар. 
Устойчивият икономически растеж на еврозоната, който отбеляза темп от 0,3 на сто през третото тримесечие, отразява основно по-високото потребление и инвестиции, посочи Лагард. По думите ѝ износът също рязко е нараснал, макар секторно за растежа най-голям принос да имат услугите, особено в ИТ сектора. Очаква се тази структура на икономическия растеж, водещо място в който имат услугите, да се запази и в краткосрочен план, отбеляза тя.
Икономиката на еврозоната печели от силния трудов пазар, където безработицата е близо до историческия минимум, заетостта нараства, а незаетите работни места са на най-ниското ниво от ковид пандемията, отбеляза президентът на ЕЦБ.
Очаква се вътрешното търсене да остане основният двигател на растежа в идните години, реалните доходи да продължат да се увеличават, а нивата на спестявания - да се понижават, подкрепяйки потреблението. Тласък за икономиката на еврозоната може да се очаква и от бизнес инвестициите и високите държавни разходи за инфраструктура и отбрана, посочи Лагард.
Именно от инвестициите идва неочакван стимул за растежа, при това не само от вложенията на публичния сектор, но и на компаниите - както от големите корпорации, така и от средните и малки предприятия, като голяма част от тези инвестиции са насочени към изкуствения интелект. Очаква се в прогнозите, които ще бъдат оповестени през февруари след следващото заседание на ЕЦБ (на 5 февруари – бел. ред.), да може да се направи по-добра преценка дали това е трайна тенденция като характеристика на растежа, отбеляза Лагард, допълвайки, че значително въздействие от прилагането на тези технологии може да се появи, ако те доведат до увеличаване на производителността. 
Неочакван, по думите ѝ, е и приносът на износа, особено на химическата промишленост, като в бъдеще това развитие също ще бъде следено внимателно.
Натиск върху растежа обаче вероятно ще продължи да оказват предизвикателните условия в световната търговия, като въпреки отслабването на търговското напрежение рискове могат да произтекат от все още нестабилната международна обстановка, която може да наруши веригите на доставки, да забави износа и да се отрази негативно на потреблението и инвестициите. Източник на риск могат да бъдат също така влошаването на доверието на световните финансови пазари и геополитическото напрежение и най-вече продължаващата война в Украйна, каза Лагард.
Растежът може да е по-висок от очаквания благодарение на планираните разходи за отбрана и инфраструктура, реформите за повишаване на производителността, подобряването на доверието, допълни тя. 
По думите ѝ перспективите за инфлацията продължават да бъдат по-несигурни от обичайното поради все още нестабилната международна обстановка. Инфлацията може да се окаже по-ниска от очакваното, ако повишаването на митата в САЩ доведе до намаляване на търсенето на износа на еврозоната и ако страните с излишен капацитет увеличат експорта си към страните от валутния съюз. По-силното евро също може да доведе до по-голямо от очакваното забавяне на инфлацията. Повишената нестабилност и избягването на рисковете на финансовите пазари могат да окажат натиск върху търсенето и по този начин да доведат до понижение на инфлацията. От друга страна, инфлацията може да се окаже по-висока, ако по-фрагментираните глобални вериги на доставки доведат до повишаване на цените на вноса, ограничаване на доставките на критични суровини и допълнителни ограничения на капацитета в икономиката на еврозоната. По-бавното намаляване на натиска върху заплатите може да забави спада на инфлацията в сектора на услугите. Увеличаването на разходите за отбрана и инфраструктура също може да доведе до повишаване на инфлацията в средносрочен план. Екстремните метеорологични явления и по-широко разгръщащите се климатични и природни кризи също могат да доведат до по-голямо от очакваното повишаване на цените на хранителните продукти, предупреди президентът на ЕЦБ.