Асоциацията на банките в България (АББ) не подкрепя предложението на управляващите за свръхоблагане на банковия сектор и настоява то да не бъде приемано, тъй като мярката поставя под риск способността на банките да финансират икономиката и не съответства с националното и европейското право. Това посочват от АББ в позиция, публикувана на интернет страницата на асоциацията.
Според АББ наличието на извънредна печалба не е обосновано. Механичното сравнение със средна номинална печалба за произволно избран период не доказва наличието на „свръхпечалба“. Обосноваването на извънредно облагане предполага да се установи каква част от резултата се дължи на извънредни обстоятелства и каква е резултат от нарастването на дейността, вложения капитал, поетия риск, извършените инвестиции и повишената ефективност, пише в позицията.
АББ смята, че не е обоснован изборът на референтния период 2020-2025 г. за свръхоблагането, като особено неаргументирано е включването на кризисните 2020 г. и 2021 г. – години на силен спад в икономическата активност поради пандемията. Подходът не отчита целия цикъл: загубената доходност през пандемията е за сметка на сектора, а възстановяването се третира като извънреден облагаем резултат.
От Асоциацията посочват, че въвеждането на допълнителен данък създава риск от отрицателен икономически ефект – ограничаване на възможностите на банките да предоставят кредити и по-неблагоприятни условия за клиентите. Крайният резултат би бил риск от понижаване на икономическия растеж.
Проектът използва механизъм, сходен с временната солидарна вноска, въведена с Регламент (ЕС) 2022/1854, но го прилага към различни сектори и извън контекста на извънредната енергийна криза, която е обосновавала регламент.
За разлика от временната и извънредна европейска мярка, обоснована с конкретна кризисна ситуация (енергийната криза) и сектор, свързан с нея, проектът не посочва наличие на извънредно събитие, пазарно изкривяване или друго обективно икономическо обстоятелство, което да оправдае аналогично облагане на избраните сектори. При липса на подобна обосновка възниква въпросът дали действително се облага „свръхпечалба“ в смисъла, възприет в правото на ЕС, или на практика се въвежда секторно увеличение на данъчната тежест. Под съмнение са обективността, пропорционалността и последователността на законодателния подход, пише в становището.
От АББ посочват, че предложението нарушава принципа на равнопоставеност и еднакви правни условия за стопанска дейност, утвърден в чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България. Най-същественият конституционноправен проблем произтича от селективния характер на облагането.
Не е обоснована общата икономическа характеристика, която обединява банка, супермаркет, телекомуникационен оператор и застраховател, но ги отличава от производствено предприятие със същия размер и ръст на печалбата. Определящият критерий се оказва принадлежността към даден сектор, а не предполагаемото наличие на „свръхпечалба“, заявяват от асоциацията.
Според АББ, предвид възможното съществено въздействие върху стабилността на кредитните институции следва да бъде осигурена и консултация с Европейската централна банка (ЕЦБ) съгласно приложимата европейска рамка за проекти на национални нормативни разпоредби. Оценката на банковия данък трябва да бъде съобразена с надзорните цели за достатъчен капитал и устойчиво кредитно посредничество.
При реализирането на промените се въвежда трети данък върху печалбата на банките – след общия корпоративен данък от 10 на сто, допълнителния глобален данък от 5 на сто, се залагат още 33 на сто по предложената мярка.
АББ подчертава, че въвеждането на допълнителен данък за банковия сектор не е масова практика в Европейския съюз, а се прилага в ограничен кръг държави членки. Основен аргумент в тези държави е, че лихвените проценти по кредитите са нараствали в значително по-голяма степен от лихвените проценти по депозитите. Тези обстоятелства не са относими към България, доколкото лихвите по кредитите се задържат на най-ниско ниво в Европа, осигурявайки благоприятна основа за икономически растеж и изгодни условия за потребителите.
Интересът на банките към български ДЦК е траен, което допринася за финансирането на държавните потребности при по-благоприятни пазарни условия. Мерки, които ограничават финансовия капацитет на банките, могат косвено да повлияят и върху способността им да инвестират в бъдещи емисии държавен дълг. При оценката на фискалния ефект от извънредния данък трябва да се отчете и възможното оскъпяване на бъдещото държавно финансиране. Допълнителният бюджетен приход може да бъде частично компенсиран от по-високи разходи за обслужване на дълга и от по-ниски приходи вследствие на забавена икономическа активност, пише в становището.
АББ посочва още, че банковият сектор е надежден партньор на държавата, бизнеса и домакинствата, като банките у нас понесоха основно за своя сметка административната тежест и финансовите разходи от приблизително 255 млн. евро по присъединяването на страната към еврозоната, включително и безплатното превалутиране. За извършените разходи те не получиха подкрепа от държавния бюджет. Въпреки това банките реализираха максимално плавен преход за гражданите, бизнеса и държавата, пише в становището.
Поради изложените икономически и правни съображения настояваме предложението за свръхоблагане на банковия сектор да не бъде приемано. Подобни извънредни мерки предполагат извънредни обстоятелства, каквито в момента не са налице. Необходимо е да бъдат съхранени предвидимостта на данъчната среда, равнопоставеността на стопанските субекти и способността на банките да финансират растежа и да подкрепят гражданите и предприятията при бъдещи кризи. Устойчивите бюджетни приходи следва да се търсят чрез последователна данъчна политика и разширяване на икономическата активност, при пълна оценка на дългосрочните последици от всяка предлагана мярка.
БТА припомня, че в изявление от миналата седмица управителят на БНБ Димитър Радев предупреди, че допълнително облагане на банковите печалби може да доведе до по-скъп или по-трудно достъпен кредит, да ограничи частните инвестиции и да повиши цената на държавното финансиране. През тази седмица пък вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев коментира пред журналисти, че управителят на БНБ излиза извън правомощията си, правейки политически коментари. От своя страна от централната банка публикуваха уточнение, в което посочват, че оценката на възможните последици от мерки, които могат да окажат влияние върху банковия сектор, финансовото посредничество, условията за кредитиране и финансовата стабилност, е част от институционалните функции и отговорности на централната банка. От БНБ добавиха, че няма да участват в политически полемики.