Предложеният бюджет за 2026 г. показва задълбочаване, а не обръщане на негативната тенденция, започнала в периода след 2020 г., заяви в интервю за БТА управителят на БНБ Димитър Радев

Управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев участва в годишната среща на Европейската централна банка в Синтра, Португалия, където даде специално интервю за БТА във връзка с форума, представения проектобюджет за тази година, изминалите шест месеца от присъединяването на страната ни към еврозоната, казуса със спрения от държава в ЕС процес по одобряване на дизайна на първата българска възпоменателна евромонета и начина, по който Европейската централна банка (ЕЦБ) определя своята парична политика.
По думите на Радев предложеният бюджет, в който е записан дефицит от 5,7 на сто, показва "задълбочаване", а не обръщане на негативната тенденция, започнала в периода след 2020 г., и тя е "последователно натрупвана в различни управления". "При вече започнала процедура по свръхдефицит подобни сигнали неизбежно придобиват още по-голяма тежест", каза още Радев.
Според управителя на БНБ макроикономическата прогноза на централната банка, която предвижда по-нисък икономически растеж и по-висока инфлация, сама по себе си не затруднява бюджетната политика, а отразява по-неблагоприятна външна среда и съществуващи вътрешни дисбаланси.
„Макроикономическата прогноза, която публикувахме, сама по себе си не затруднява бюджетната политика. Тя просто отразява една по-неблагоприятна външна среда, която в момента засяга почти всички европейски икономики, както и някои вътрешни дисбаланси, които вече съществуват“, каза Радев в коментар на представената неотдавна оценка за развитието на икономиката ни.
Той посочи, че членството на България в еврозоната вече дава първи икономически ефекти. По думите му преходът протича спокойно и добре организирано, което е резултат от продължителната подготовка на БНБ и банковия сектор.
„Оценката ни е положителна и бих казал – напълно заслужено положителна. Преходът протича спокойно и много добре организирано“, заяви управителят на БНБ.
Радев отбеляза засилен интерес от инвеститори, по-добри перспективи пред капиталовия пазар и по-добро позициониране на България от гледна точка на достъпа до финансиране. Той коментира и решението на някои от водещите банки в страната да продължат безплатния обмен на левове за евро и след 1 юли.
„Фактът, че банките продължават безплатния обмен и след 1 юли, показва, че процесът протича спокойно и с високо ниво на доверие“, каза Радев.
Управителят на БНБ подчерта, че членството в еврозоната не води автоматично до всички възможни ползи. По думите му оттук нататък решаващо значение ще има националната политика, включително подобряването на инвестиционната среда и стабилизирането на публичните финанси.
Във връзка с основната тема на форума в Синтра, посветена на икономическото бъдеще на Европа и иновациите, Радев заяви, че най-ясно се е откроило усещането за нарастваща необходимост Европа да действа по-бързо.
По думите му Съединените щати продължават да увеличават преднината си, тъй като не само инвестират повече, но и успяват по-бързо да превръщат новите технологии в реален икономически растеж.
„Европа не изостава в създаването на иновации. Проблемът е, че значително по-бавно ги превръща в конкурентно предимство“, каза Радев.
Според него за да бъде скъсена тази дистанция, са необходими повече инвестиции, по-добре функциониращ капиталов пазар и по-бързо внедряване на новите технологии в икономиката. Той определи това като едно от големите предизвикателства през следващите години.
Радев коментира и обявения от президента на ЕЦБ Кристин Лагард нов подход при определянето на паричната политика, според който решенията за лихвените нива ще се вземат на база текущи данни и подобрени методи за анализ на всяка среща на Управителния съвет на институцията, а не както беше доскоро с прогнози, очертаващи определен път за вземане на решения.
По думите му това е естествена реакция на променената среда, в която работят централните банки. Той посочи, че през последните години световната икономика е станала значително по-трудна за прогнозиране заради геополитически конфликти, търговски напрежения, енергийни шокове и промени във веригите на доставки.
„В такава среда традиционните модели имат по-кратък хоризонт на надеждност“, каза управителят на БНБ.
По думите му навлизаме в период, в който решенията по паричната политика все повече ще се вземат според текущите данни и развитието на риска и все по-малко – чрез предварително зададена траектория.
На въпрос за спряната от държава в ЕС процедура по приемането на дизайна на първата българска възпоменателна евромонета с тема "Българската азбука", посветена на българската азбука, Радев заяви, че позицията на БНБ остава непроменена, а именно, че "централната банка е изпълнила всички свои действия по процеса при пълно спазване на правните и процедурните изисквания".
Следва пълният текст на интервюто:
Основната тема на форума в Синтра тази година е свързана с очертаване на икономическото бъдеще на Европа и иновациите. Състояха се дискусии с редица експерти, представители на компании за изкуствен интелект, сред които "ОупънЕйАй" (OpenAI). Как смятате, че Европа ще повиши продуктивността си на фона на увеличаващата се икономическа дистанция със САЩ?
- Това, което според мен се открои най-ясно в Синтра, е усещането за нарастваща необходимост Европа да действа по-бързо. Виждаме, че Съединените щати продължават да увеличават преднината си – не само защото инвестират повече, но и защото успяват много по-бързо да превръщат новите технологии в реален икономически растеж. Европа не изостава в създаването на иновации. Проблемът е, че значително по-бавно ги превръща в конкурентно предимство. Ако искаме да скъсим тази дистанция, ще трябва да видим повече инвестиции, по-добре функциониращ капиталов пазар и по-бързо внедряване на новите технологии в икономиката. Това ще бъде едно от големите предизвикателства през следващите години.
Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард обяви по време на форума край на политиката за определяне на траекторията на лихвените нива и заяви, че това вече ще се решава на база нови и подобрени методи за анализи на всяка среща на Управителния съвет на институцията. Какво стои зад новия поглед върху икономическите оценки и прогнози?
- Мисля, че това е напълно естествена реакция на променената среда, в която работят централните банки. През последните години световната икономика стана значително по-трудна за прогнозиране. Геополитическите конфликти, търговските напрежения, енергийните шокове, промените във веригите на доставки – всичко това създава много повече несигурност, отколкото бяхме свикнали да виждаме преди. В такава среда традиционните модели имат по-кратък хоризонт на надеждност. Затова навлизаме в период, в който решенията по паричната политика все повече ще се вземат според текущите данни и развитието на риска, а все по-малко чрез предварително зададена траектория.
България вече шест месеца е в еврозоната. Как оценявате изминалия етап икономически и организационно. Повечето банки от Първа група обявиха, че ще продължат да обменят левове за евро без такса и след 1 юли. Какъв е вашият коментар?
- Оценката ни е положителна и бих казал – напълно заслужено положителна. Преходът протича спокойно и много добре организирано. Това е резултат от сериозна подготовка, която БНБ и банковият сектор извършваха дълго време. Първите икономически ефекти също вече започват да се виждат. Наблюдаваме засилен интерес от инвеститори, по-добри перспективи пред капиталовия пазар и като цяло по-добро позициониране на България от гледна точка на достъпа до финансиране. Фактът, че банките продължават безплатния обмен и след 1 юли, показва, че процесът протича спокойно и с високо ниво на доверие.Но винаги съм подчертавал, че самото членство не генерира автоматично всички ползи. Оттук нататък решаващо значение ще има националната политика – доколко ще успеем да подобрим инвестиционната среда и да стабилизираме публичните финанси.
БНБ обяви в края на миналата седмица икономическите си прогнози, предвиждащи по-нисък икономически растеж и по-висока инфлация. Ако тя се запази, какво означава това за държавния бюджет, който също беше анонсиран преди дни от Министерството на финансите. Как това изглежда на фона на започналата процедура срещу България за свръхдефицит?
- Тук е важно да разграничим няколко различни въпроса. Макроикономическата прогноза, която публикувахме, сама по себе си не затруднява бюджетната политика. Тя просто отразява една по-неблагоприятна външна среда, която в момента засяга почти всички европейски икономики, както и някои вътрешни дисбаланси, които вече съществуват. Що се отнася до публичните финанси, проблемът очевидно не започва с настоящия бюджет. Негативната тенденция се развива вече няколко години – бих казал още от периода след 2020 година – и е резултат от последователно натрупване при различни управления.Независимо как оценяваме причините, по-важното е, че предложеният бюджет за 2026 година засега не показва обръщане на тази тенденция. Напротив – в сегашния си вид той по-скоро показва нейното задълбочаване. А това вече е сериозен негативен сигнал по отношение на устойчивостта на публичните финанси и доверието във фискалната политика. При вече започнала процедура по свръхдефицит подобни сигнали неизбежно придобиват още по-голяма тежест.
Какво се случва с процедурата по приемането на дизайна на първата българска възпоменатела евромонета, посветена на българската азбука?
- Позицията ни тук остава същата. До приключването на процедурата няма да правим допълнителни коментари по темата. Това, което мога категорично да кажа, е, че БНБ е изпълнила всички свои действия по този процес при пълно спазване на правните и процедурните изисквания.