Представители на Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ предупредиха, че продължаващият конфликт между САЩ и Иран увеличава риска от по-траен инфлационен натиск, тъй като високите цени на петрола и нарастващите проблеми по глобалните вериги за доставки започват да оказват по-сериозно влияние върху икономиката, предаде Ройтерс.
Ръководители на компании са предупредили още в началото на конфликта в Близкия изток, че краткотрайно поскъпване на петрола няма да бъде сериозен проблем, но продължително задържане на високи цени би довело до значителен натиск върху веригите за доставки - подобно на ситуацията по време на пандемията от КОВИД-19, когато инфлацията рязко се ускори, посочи Остан Гулсби, президент на подразделението на УФР в Чикаго.
По думите му вече се наблюдават признаци на подобни затруднения, тъй като компаниите изчерпват наличните си запаси от индустриални суровини и химикали, а високите цени на горивата увеличават транспортните и производствените разходи.
„Колкото по-дълго продължава това, толкова повече се засилват проблемите“, каза Гулсби по време на разговор с журналисти след участие във форум на Института „Милкен“ в Лос Анджелис.
Той отбеляза, че засега конфликтът се отразява основно чрез по-висока инфлация, без сериозно да засяга пазара на труда или потребителското търсене, но добави, че продължителният ценови натиск поражда все по-голямо безпокойство.
По думите му първоначално е имало опасения, че конфликтът може да навреди на растежа на заетостта и на търсенето в САЩ, като същевременно доведе до по-високи цени, но засега „това все още не е шок в посока стагфлация“. „Това беше единствено инфлационен шок и колкото по-дълго продължава, толкова повече ме тревожи“, добави той.
При положение че инфлацията в САЩ остава с около един процентен пункт над целевото равнище на УФР от 2 на сто, а очакванията са тя да продължи да се повишава, инвеститорите смятат, че вероятността централната банка да понижи лихвените проценти през следващата година е малка.
От своя страна президентът на подразделението на УФР в Сейнт Луис Алберто Мусалем заяви, че рисковете пред паричната политика все повече се изместват към ускоряване на инфлацията, което може да наложи лихвените проценти да останат без промяна „за известно време“, а дори и да бъдат повишени.
„Инфлацията остава значително над целта ни (на УФР)“, заяви Мусалем по време на събитие на щатската банкова асоциация на Мисисипи в Алабама. „Съществуват рискове както по отношение на пазара на труда, така и по отношение на инфлацията. Според мен рисковете все повече се изместват към инфлационната страна“, каза той и по този начин засили очакванията, че УФР поне засега ще запази основния си лихвен процент без промяна.
Въпреки че според него да съществуват „правдоподобни сценарии“, при които централната банка би могла да намали лихвите, ако търсенето отслабне и безработицата се повиши, Мусалем подчерта, че на този етап съществуват също толкова реалистични основания и за евентуално ново увеличение на разходите по заемите.
„В момента има много несигурност и е важно да се види как ще се развие ситуацията“, каза Мусалем, като отбеляза, че инфлационният натиск вече надхвърля влиянието на митата и високите цени на петрола заради конфликта в Близкия изток.
Засилват се очакванията в УФР за възможни нови повишения на лихвите
Цените на петрола остават силно колебливи, като рязко се повишават или понижават в зависимост от информациите за напредък, или липса на такъв, в усилията за прекратяване на конфликта. Международният бенчмарк за цената на петрола се понижи рязко през нощта след новини за възможно споразумение, но впоследствие отново се върна над равнището от 100 долара за барел.
Средната цена на бензина в САЩ се е повишила от около 3 долара до над 4,50 долара за галон (3,78 литра), сочат данни на Американската автомобилна асоциация (ААА).
В същото време индексът на подразделението на УФР в Ню Йорк, отчитащ глобалния натиск върху веригата за доставки, както и производствените и транспортни затруднения (GSCPI - Global Supply Chain Pressure Index), се повиши до най-високото си равнище от юли 2022 година, когато производствените вериги все още бяха сериозно нарушени вследствие на пандемията от КОВИД-19, а светът беше изправен пред рязко ускоряване на цените.
„Това също е част от основната инфлация, за която трябва да изпитваме опасения“, каза Мусалем. Той добави, че ръководители на компании са го предупредили, че по-високите цени на алуминия, хелия, дизеловото гориво и други индустриални суровини „ще бъдат силно разрушителни“. „Налице е и ефект върху доверието“, който може да ограничи наемането на нови служители, дори при риск от по-нататъшно повишаване на цените.
В крайна сметка това може да принуди УФР за по-дълъг период да запази основния си лихвен процент без промяна в диапазона 3,50–3,75 на сто, на което равнище се намира от декември насам. Подобен сценарий би отложил очакваното разхлабване на паричната политика и би затруднил новия президент на институцията Кевин Уорш в усилията му да реализира понижения на лихвите, каквито президентът Доналд Тръмп заяви, че очаква.
Мусалем и Гулсби в момента не са членове с право на глас в комисията на УФР, която определя лихвената политика (Федералният комитет за отворени пазари - FOMC, б. ред.), но техните коментари затвърждават мнението на президента на централната банка Джером Пауъл, че е възможно да се наложи повишения на лихвите в отговор на инфлационните рискове.
Индексът на цените на личните потребителски разходи (PCE), основен инфлационен показател в САЩ, следен от УФР, се повиши до 3,5 на сто през март спрямо 2,8 на сто през февруари.
Основната инфлация в САЩ, при която не се отчитат сезонно променливите цени на хранителните и енергийните продукти, се ускори до 3,2 на сто през март след ръст от 3 на сто през февруари.
Очаква се индексът на потребителските цени (CPI) за април, който ще бъде публикуван следващата седмица, да покаже допълнително ускоряване на инфлацията.
Докладът за пазара на труда в САЩ за април, който трябва да бъде публикуван в петък, се очаква да покаже, че равнището на безработица е останало без промяна на равнище 4,3 на сто, според средните прогнози на икономисти, анкетирани от Ройтерс.