В България най-големите финансови щети произтичат от измамите с кредитни преводи, които формират около 70 процента от общите загуби и възлизат на приблизително 7,9 млн. евро. Това беше посочено на бизнес събитие по темата за превенция на финансови измами, организирано от „БОРИКА“ АД, съобщава компанията на страницата си в интернет.
Според данните, представени на форума, измамите с подмяна на IBAN у нас през 2025 г. достигат 13 млн. евро по данни на ГДБОП. Същевременно броят на незабавните преводи в страната е нараснал с 87 процента, достигайки 35 млрд. евро, което допълнително увеличава риска от оторизирани платежни измами.
По брой регистрирани случаи в България водещи са измамите с банкови карти - за една година са отчетени 24 755 случая. Освен това МВР е регистрирало 1757 сигнала за онлайн измами, включително фишинг атаки, измами с криптовалути, фалшиви инвестиционни схеми и кражби на потребителски профили. Телефонните измами също остават актуален проблем, като са отчетени 386 случая, от които 103 са разкрити.
Отчетено е, че платежните измами продължават да нарастват както в Европа, така и в България, като общите загуби в Европейското икономическо пространство (ЕИП) достигат 4,2 млрд. евро - увеличение от 17 процента спрямо предходната година. Най-голям дял от финансовите щети в ЕС заемат измамите с кредитни преводи, които възлизат на 2,5 млрд. евро, следвани от измамите с банкови карти с общ размер на загубите от 1,3 млрд. евро. Най-бързо развиващата се тенденция са т.нар. оторизирани измами (APP Scam), при които чрез социално инженерство жертвите са убеждавани сами да извършат превод към сметки на измамници. В някои европейски държави този вид измами с кредитни преводи нараства с над 55 процента.
В съобщението се уточнява, че представените данни се основават на официални доклади на европейски и национални институции и обхващат периода 2023 - 2024 г., публикувани в консолидирани анализи през 2024 и 2025 г.
На форума бяха очертани нормативните изисквания за мониторинг на платежните операции в контекста на Закона за платежните услуги и платежните системи и на европейски регламент, както и тяхното развитие с оглед на предстоящия нов европейски законодателен пакет - Третата директива за платежните услуги (PSD3) и Регламента за платежните услуги (PSR). Очаква се финалните текстове да бъдат обнародвани до края на 2026 г., след което доставчиците на платежни услуги ще разполагат с 21-месечен срок за съобразяване на дейността с новите изисквания, преди да започне тяхното прилагане, беше отбелязано на дискусията.
„Мониторингът на платежните операции е един от основните инструменти за управление на риска и противодействие на измамите. В съответствие с нормативните изисквания, очакванията към доставчиците на платежни услуги са за проактивен подход, основан на анализ на поведението, и използването на технологични решения, позволяващи процесът по мониторинг на платежните операции да е автоматизиран и да се извършва в реално време преди изпълнението на платежната операция“, коментира Михаил Димов, директор на дирекция „Платежен надзор“ в БНБ.
По време на форума от „БОРИКА“ посочиха, че в ерата на незабавните плащания (blink) традиционните статични контроли и периодичният мониторинг вече не са ефективни, както и че съвременните измами като превземането на клиентски профили и злоупотребите чрез софтуер за отдалечен достъп се развиват за броени секунди. „Измамата не започва с превода, тя е последователност от привидно легитимни действия - като смяна на парола, добавяне на ново устройство и повишаване на лимит. Ако изчакаме самия превод, вече сме закъснели“, посочи Албена Петкова, директор „Услуги за превенция на финансови измами“ в „БОРИКА“.
В рамките на форума беше обявена пътна карта за изграждане на Централизиран национален модел за превенция на измами в рамките на платежното споразумение blink. Проектът на „БОРИКА“ стартира в началото на годината в партньорство с португалската технологична компания SIBS, като до края на 2026 г. ще бъде съгласувана националната концепция и правила, а през 2027 г. ще стартира пазарната имплементация, се отбелязва в съобщението.
По думите на главния изпълнителен директор на „БОРИКА“ Мирослав Вичев индивидуалният подход на отделните финансови институции вече не е в състояние да догони динамичните и адаптивни схеми за измами и бъдещето е в колективната защита и споделената видимост на ниво екосистема. „Нужна е сериозна промяна в мисленето. Разполагаме с всичко необходимо - иновативни технологии, добри експерти и доказани модели за оценка на риска. Сега е моментът да се обединим, за да обменяме информация в реално време и да действаме централизирано“, добави той, давайки за пример развитите западни пазари, където банковата общност е изградила ефективни партньорски споразумения за защита от финансови измами много преди приемането на официални регулаторни мерки.
От „БОРИКА“ обясняват, че предложеният централизиран модел ще гарантира по-ранно засичане на рисковете, драстично намаляване на финансовите загуби, оптимизация на ресурсите и готовност за посрещане на изискванията на новия европейски законодателен пакет за платежните услуги.