Комисията по транспорт и съобщения към Народното събрание прие годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за 2025 г. – анализ на пазара на пощенските услуги. Документът беше представен от председателя на КРС Иван Димитров.
През 2025 г. общите приходи от пощенски услуги в България достигат приблизително 992 млн. лева, което е увеличение с 4,5 процента спрямо предходната година, съобщи Димитров при представянето на доклада.
Основен двигател на пазара остават куриерските услуги, подкрепени от развитието на електронната търговия, докато традиционните писмовни услуги и пощенските парични преводи продължават да намаляват като относителен дял. Най-голям дял в приходите заемат колетните пратки, следвани от писмовните пратки и пощенските парични преводи.
Към 31 декември 2025 г. в България са регистрирани общо 218 пощенски оператора, от които 87 са предоставяли реално пощенски услуги през отчетната година.
През миналата година са обработени общо 239 млн. пощенски пратки, което представлява увеличение с 9,4 процента спрямо 2024 г. Значителен ръст се наблюдава при куриерските пратки с тегло до 1 кг, чийто обем достига 76,8 млн. броя, или увеличение със 72 процента на годишна база. Те формират повече от половината от писмовния сегмент, който достига общо 143,9 млн. пратки и отчита ръст от 24,1 процента.
На второ място в сегмента на писмовните пратки е хибридната поща, чийто обем през 2025 г. достига 45,4 млн. броя. Това е спад с 8,4 процента спрямо предходната година, който се свързва с цифровизацията на административните и бизнес процесите. Традиционните писма, част от универсалната пощенска услуга, заемат едва 13 процента от общия брой писмовни пратки.
При колетните пратки основен принос за развитието на сегмента имат куриерските пратки с тегло над 1 кг до 32 кг. Техният обем през 2025 г. достига 73,5 млн. броя и е пряко свързан с развитието на електронната търговия. За сравнение, колетните пратки в обхвата на универсалната пощенска услуга продължават да намаляват, като обемът им спада до 0,7 млн. броя, което е понижение с 31,1 процента спрямо 2024 г.
Приходите от пощенски парични преводи възлизат на 20,6 млн. лева, като се отчита лек спад спрямо предходната година. Това развитие е свързано с променящите се потребителски навици при разплащанията.
Универсалната пощенска услуга
През 2025 г. приходите от универсалната пощенска услуга и услугите в нейния обхват продължават да заемат все по-малък дял от общия пазар. Обемът на вътрешните пратки в обхвата на услугата намалява от 17,1 млн. през 2024 г. до 16,7 млн. през 2025 г., или с около 2,3 процента. Същевременно приходите от тези услуги нарастват от 19,3 млн. до 22,7 млн. лева, което е увеличение с около 17,8 процента.
„Български пощи“ запазва водещата си позиция при предоставянето на универсалната пощенска услуга, като дружеството изпълнява основно функции, свързани с осигуряването на национално покритие. Делът му в общите приходи от универсалната пощенска услуга в сегмента на писмата достига 99,4 процента в сегмента писма.
Универсалната пощенска услуга е услуга от общ икономически интерес, която се предоставя от „Български пощи“ въз основа на законово задължение. Предвидена е възможност дружеството да получава компенсация от държавния бюджет, когато предоставянето на услугата води до нетни разходи и представлява несправедлива финансова тежест за оператора.
По данни от доклада КРС е приела, че нетните разходи за извършване на универсалната пощенска услуга през 2024 г. представляват несправедлива финансова тежест за задължения оператор. В документа се посочва още, че компенсацията за загубите от предоставянето на услугата е необходима и не води до свръхкомпенсация, тъй като размерът ѝ не надвишава установените нетни разходи.
Регистър за пощенските кодове
През 2025 г. КРС е продължила работата по разработването на регистър за пощенските кодове в България. Проектът е преминал предвидените етапи на тестване и към момента на представянето на доклада е бил в процедура по обществено обсъждане, съобщи Димитров.
След приключването на обсъждането и разглеждането на постъпилите становища предстои системата да бъде окончателно приета от КРС, а съответната наредба – от Министерския съвет.
Новият модел предвижда запазване на съществуващия четирицифрен пощенски код и добавяне на уникален идентификатор за всеки адресируем обект. Очаква се системата да подобри точността на адресната информация и да улесни доставките. Тя ще може да се използва от пощенските оператори, държавната администрация, бизнеса и гражданите.