Присъединяване към Европейския стабилизационен механизъм ще подпомогне финансовата стабилност и доверието в България, заяви за БТА оперативният директор на институцията Яна Джонева

Присъединяване към Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ - ESM) ще подпомогне финансовата стабилност и доверието в България, заяви пред БТА главният оперативен директор и член на Управителния съвет на ЕСМ Яна Джонева. Тя е в София за участие в конференцията Money Growth: Bulgaria in the Eurozone, организирана от „Капитал“.
По думите ѝ членството в ЕСМ е много повече от техническа процедура, свързана с приемането на еврото, и представлява важна стъпка в интеграцията на България в ядрото на Европейския съюз.
„Въвеждането на еврото е много повече от смяна на валутата. То е исторически избор и бележи най-дълбоката интеграция на България в Европейския съюз след присъединяването ѝ през 2007 г.“, посочи Джонева.
Тя подчерта, че присъединяването към еврозоната и към ЕСМ носи конкретни ползи за страната – по-висока финансова стабилност, по-силно доверие на инвеститорите и участие във вземането на решения за финансовото бъдеще на Европа.
„На практика това има значение, защото подпомага финансовата стабилност и поддържа доверието в страната, като осигурява стабилни условия за финансиране на правителството, а в крайна сметка – и на банките, домакинствата и бизнеса“, заяви тя.
ЕСМ е постоянният спасителен механизъм на държавите от еврозоната и служи като финансова защитна линия при кризи. Всички държави, които приемат еврото, стават негови членове. България вече е извървяла основните стъпки по присъединяването. През септември 2025 г. страната подаде заявление за членство, а през декември Съветът на управителите на ЕСМ официално одобри присъединяването.
В момента процедурата е в национална фаза. На 7 май 2026 г. служебното правителство внесе в Народното събрание законопроекта за ратификация на Договора за ЕСМ. Предстои разглеждането му в парламентарните комисии и в пленарната зала.
„Договорът за ЕСМ е международно споразумение, което изисква ратификация от Народното събрание. След приключването на този процес членството на България ще бъде окончателно финализирано“, каза Джонева.
Тя уточни, че капиталовият принос на България ще бъде около 992 млн. евро, което представлява приблизително 1,2 процента от капитала на механизма. Средствата няма да бъдат внесени наведнъж, а поетапно, в рамките на 12 години, като през първите пет години годишните вноски ще бъдат около 120 млн. евро.
„Важно е да се подчертае, че България ще се ползва от пълноправно членство в ЕСМ още от първия ден, въпреки че плащанията са разсрочени във времето“, отбеляза тя.
По думите ѝ капиталът на ЕСМ не се използва директно за отпускане на заеми, а служи като гаранционна основа, която позволява на институцията да набира средства от финансовите пазари при много ниска цена и при необходимост да предоставя подкрепа на държавите членки при благоприятни условия.
Джонева коментира и отражението на геополитическите рискове върху финансовата стабилност в Европа, включително конфликта в Близкия изток.
„Европа е особено изложена на външни шокове чрез енергетиката, тъй като голяма част от енергията е вносна. Дори ситуацията да се стабилизира сравнително бързо, икономическото въздействие ще се усеща по-дълго заради щетите върху регионалната енергийна инфраструктура“, каза тя.
Според нея именно в подобни периоди значението на механизмите за финансова стабилност става особено видимо.
„Рисковете не изчезват, но стават по-лесни за управление, защото в рамките на еврозоната има по-силни инструменти, по-дълбока координация и по-предвидими условия за финансиране“, заяви Джонева.
Тя посочи още, че в условията на бързи технологични промени финансовият сектор е изправен и пред нови предизвикателства, свързани с развитието на изкуствения интелект.
„Изкуственият интелект вече променя рисковия профил на финансовия сектор. Рисковете могат да се разпространяват по-бързо и в по-голям мащаб, а същевременно се наблюдава нарастваща зависимост от малък брой технологични компании, често извън Европа“, отбеляза тя.
По думите ѝ европейските финансови институции и надзорни органи трябва да изградят собствен капацитет за разбиране и управление на тези технологии.
„Предизвикателството пред Европа е едновременно да се възползва от потенциала на изкуствения интелект и да управлява рисковете чрез инвестиции в собствена инфраструктура, технологии и умения“, каза Джонева.
Тя допълни, че наред с изкуствения интелект технологии като Distributed Ledger Technology (DLT  - дигитална система за записване на трансакции, при която данните не се съхраняват на едно централно място, а на няколко различни едновременно – бел. авт.) и блокчейн вече създават нови възможности за банките да оптимизират бизнес моделите си и да предлагат по-широк спектър от услуги.
Яна Джонева е главен оперативен директор и член на Управителния съвет на Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ). Заедно с останалите членове на Управителния съвет тя определя стратегическата посока и ръководи дейността на ЕСМ, като гарантира, че институцията остава ефективна и устойчива в опазването на финансовата стабилност на еврозоната. Като главен оперативен директор Джонева ръководи иновационната програма на ЕСМ и отговаря за стратегическото внедряване на изкуствен интелект в организацията. Тя се присъединява към ЕСМ още при създаването му и от 2013 г. участва в институционалното му развитие. Яна Джонева има принос за разработването и прилагането на множество вътрешни политики, процедури и оперативни рамки на ЕСМ, като работи в тясно сътрудничество с държавите членки на еврозоната и партньорски институции.
Пред БТА тя каза, че присъединяването на България към еврозоната е бил както професионален, така и личен момент. „Той е отражение на дългогодишните усилия на страната ни и на ясния ангажимент България да бъде част от ядрото на Европа“.
Преди да се присъедини към ЕСМ, Джонева работи в Европейската банка за възстановяване и развитие и „Кока-Кола ХБК“ (Coca-Cola HBC), както и в други организации. Тя е магистър по бизнес администрация от London Business School, магистър по европейско право от Université de Lorraine и е завършила право в Софийския университет.
Пълен текст на интервюто:
България вече няколко месеца е член на еврозоната, а Вие сте част от Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) още от създаването му през 2012 г. Как изглеждаше този процес през очите на един от най-опитните български професионалисти в европейските финансови институции?
- Когато се присъединих към ЕСМ преди повече от десетилетие, една от личните ми мотивации беше именно да видя България като част от еврозоната. Да бъда свидетел на този момент отвътре, в рамките на европейска институция, чиято основна мисия е да защитава и укрепва еврозоната, е нещо изключително специално.
Защото въвеждането на еврото е много повече от смяна на валутата. Това е исторически избор. То бележи най-дълбоката интеграция на България в Европейския съюз след присъединяването ѝ през 2007 г.
И носи съвсем конкретни ползи. Първо – просперитет, чрез насърчаване на инвестициите и икономическите възможности в дългосрочен план. Второ – стабилност, чрез по-силна и по-устойчива финансова рамка, основана на солидарност. И трето – представителност, защото България вече има място на масата, когато се вземат решения за финансовото бъдеще на Европа.
За мен това е както професионален, така и личен момент. Той е отражение на дългогодишните усилия на страната ни и на ясния ангажимент България да бъде част от ядрото на Европа.
Тъй като ЕСМ е една от финансовите защитни линии на еврозоната, а процесът по ратификацията вече се придвижва към българския парламент, очаквате ли гладко приемане? И бихте ли пояснили какъв точно финансов принос ще трябва да направи България?
- Всички държави, които се присъединяват към еврозоната, стават членове и на ЕСМ. Както казахте, България в момента финализира процеса по присъединяване към останалите 20 държави от еврозоната и по придобиване на пълноправно членство.
Страната вече предприе ключовите стъпки: подаде заявление за членство в ЕСM през септември 2025 г., а Съветът на управителите на ЕСM одобри членството ѝ през декември 2025 г.
Договорът за ЕСM е международно споразумение, което изисква ратификация от Народното събрание, и след като тази стъпка бъде завършена, членството на страната в ЕСM ще бъде окончателно финализирано.
Тогава ще бъде направена и първата капиталова вноска.
Капиталовият принос на България ще бъде около 992 млн. евро, което представлява приблизително 1,2 процента от платения капитал на ЕСМ. Размерът на вноската се определя въз основа на населението и брутния вътрешен продукт на България. Капиталовата вноска не се изплаща наведнъж. Тя е разпределена за период от 12 години, като през първите пет години ще се плащат по около 120 млн. евро годишно.Важно е да се уточни, че България ще се ползва от всички права на пълноправен член на ЕСМ още от първия ден, въпреки че плащанията са разсрочени във времето.
И си струва да се поясни още нещо: този капитал не се използва директно за финансиране на заеми за държави. Той служи като гаранция, която позволява на ЕСМ да набира средства от пазарите при много ниска цена и след това да предоставя тези благоприятни условия на държавите, ако е необходима подкрепа.
На практика това има значение, защото подпомага финансовата стабилност и поддържа доверието в страната, като осигурява стабилни условия за финансиране на правителството, а в крайна сметка – и на банките, домакинствата и бизнеса.
Какви са Вашите наблюдения относно влиянието на конфликта в Близкия изток върху финансовата стабилност в еврозоната?
- Европа е особено уязвима към външни шокове по отношение на енергията, тъй като голяма част от енергийните ѝ ресурси са вносни.
Дори ситуацията да се стабилизира сравнително бързо, икономическото въздействие ще се усеща по-дълго, както посочи и управляващият директор на ЕСМ Пиер Граменя. Причината е, че предвид материалните щети върху регионалната енергийна инфраструктура, възстановяването и връщането на капацитета ще изискват време.
В този контекст рамките за финансова стабилност стават още по-важни. Държавите от еврозоната разполагат със силна и координирана система, която помага за управление на рисковете и поддържане на доверието.
За България присъединяването към еврозоната – а скоро и към ЕСМ – е част именно от това. То означава страната да бъде част от стабилна защитна мрежа. Както каза служебният министър на финансите (Георги Клисурски - бел. ред.) миналата седмица, ЕСМ е като форма на застраховка „Живот“ за финансовото здраве и бъдещата финансова сигурност на България.
Това става особено видимо в периоди на несигурност.
Рисковете не изчезват, но стават по-лесни за управление, защото в рамките на еврозоната съществуват по-силни инструменти, по-дълбока координация и по-предвидими условия за финансиране. А тази стабилност е нещо, което бизнесът, инвеститорите и гражданите могат реално да усетят.
В статия, написана съвместно с Ваши колеги и публикувана в блога на ЕСМ преди повече от година, разглеждате предизвикателствата и рисковете, свързани с изкуствения интелект (ИИ) във финансовия сектор. Как оценявате въздействието на тези технологии днес?
- През последната година изкуственият интелект още по-категорично се утвърди като мощна технология с широко приложение. Той има потенциала да повиши производителността и да стимулира иновациите в Европа.
Същевременно вече променя и рисковия профил на финансовия сектор. Рисковете могат да се разпространяват по-бързо и в по-голям мащаб, а наблюдаваме и нарастваща зависимост от малък брой компании, често извън Европа. Това поставя важни въпроси, свързани с достъпа, контрола и зависимостта, особено в една по-нестабилна геополитическа среда.
Финансовите институции и надзорните органи трябва да изграждат собствен експертен капацитет, за да разбират тези технологии от първо лице и да оценяват рисковете адекватно. А това невинаги е лесно, предвид скоростта, с която се развива ИИ.
Съществува и оперативно измерение – изкуственият интелект, заедно с Distributed Ledger Technology (DLT) и блокчейн, откриват нови възможности пред банките да оптимизират бизнес моделите си и да повишат конкурентоспособността си, предлагайки по-широк спектър от услуги.
Предизвикателството пред Европа е да успее да използва ползите, като едновременно с това управлява рисковете. Това означава мобилизиране на публичен и частен капитал в ЕС за инвестиции в собствена AI инфраструктура, технологични компании и умения, както и укрепване на международното сътрудничество и управленските механизми, така че да се гарантира отговорното използване на тези технологии.
Развитието и управлението на изкуствения интелект са важни и за хората, защото тези технологии ще оформят работните места, финансовите услуги и начина, по който гражданите взаимодействат с икономиката през следващите години.