Работата и смъртта вървят ръка за ръка в казахстанските мини на "АрселорМитал"

"Чух трясък, взривната вълна ме изхвърли и загубих съзнание", спомня си Владимир Ханиев, миньор в "АрселорМитал" (ArcelorMittal) в Казахстан. Той е инвалид след този пореден инцидент на обект на световния гигант в стоманената промишленост, информира Франс прес.
През последните 15 години над сто души са загубили живота си в мините на компанията, навлязла в тази бивша съветска република в Централна Азия след падането на комунизма и чието присъствие се разглежда понастоящем от местните власти.
"На пръв поглед изглеждам напълно здрав човек, но имам постоянно главоболие, задъхвам се, чувствам непрестанна умора и спя лошо", твърди Владимир Ханиев, мъж с искрен поглед и широки рамене. 
Работил 17 години в мината "Ленин" в Шахтинск, той е станал жертва през ноември 2022 г. на експлозия в този обект, разположен в промишления и силно замърсен регион Караганда в Централен Казахстан. Инцидентът е причинил смъртта на петима миньори.
В средата на август в Шахтинск смъртта на петима други миньори отново потопи страната  в траур. Сблъсквайки се с тази ужасяваща статистика, президентът Касъм-Жомарт Токаев заплаши да забрани дейността на "АрселорМитал" в страната.
Бившият миньор Ханиев страда от енцефалопатия вследствие на липсата на кислород в мозъка, когато е лежал в безсъзнание на 800 метра под земята, вдишвайки отделения при взрива метан.
Той говори пред АФП от казахстанската степ, изобилстваща от природни ресурси като въглища, които захранват стоманодобивните заводи на "АрселорМитал". Единствено мините "Ленин" и "Казахстан" нарушават безкрайността на хоризонта. 
Недостатъчни инвестиции
"Тези смъртоносни инциденти се случват заради алчността на ръководителите на компанията. Инвестициите в ново оборудване и правилата за безопасност са недостатъчни, а и персоналът не достига",  обобщава ситуацията Ханиев.
"В тази компания ни третират като роби и това са последствията, хората умират и ще продължат да умират", отбелязва този потомствен миньор.
Казахстанският филиал на компанията "АрселорМитал" Темиртау е отхвърлил искането на Франс прес за интервю. Що се отнася до местните и регионални власти, те са отказали да засягат темата за мините в една страна, белязана от десетилетия на авторитаризъм. 
Въпреки че разследването е установило "100-процентовата вина на работодателя" при смъртоносния инцидент в мина "Ленин" през ноември 2022 г., когато Владимир Ханиев е ранен, отговорните за случилото се все още не са осъдени.
Сред петимата загинали миньори е и Денис Инкин, опитен сондьор.
"Синът ми изгоря жив. Не успях да го видя повече, погребаха  го в затворен ковчег", разказва пред АФП майката Галина Инкина.
На масата във всекидневната портретът на Денис с меланхоличен вид е поставен до православна икона и свещ, която тя пали всяка сутрин в негова памет.
"Те стават все по-богати, а ние губим децата си", изказва мъката си тази бивша служителка на "АрселорМитал". От 10 месеца пенсионерката се бори за това отговорните за случилото се да бъдат осъдени , иначе "всичко ще продължи постарому".
"Смятам, че това е грешка на правителството ни, което би трябвало да контролира компанията", твърди Инкина, призовавайки президента Токаев да прояви по-голяма загриженост към случващото се с миньорите. 
По-стриктен контрол    
Недалеч от дома й, текстът върху фреска на стената на типична съветска сграда гласи "миньорите са икономическия и политически стълб на страната". Върху панела "разцъфтяват" и афоризми на президента Токаев за стойността на труда.
Въпреки това близо 1000 нарушения на правилата за правата на промишлената безопасност вече са били засечени през 2023 г. в мините на "АрселорМитал". 
"Тук сме свикнали със смъртта", заяви Андрей Лукин, инспектор, отговарящ за безопасността към синдиката ма миньорите "Коргау" (Korgau).
От срещата с него в парка в Шахтинск, където "АрслеорМитал" е издигнал паметник "за вечна прослава на труда на миньора", става ясно, че миньорите не подкрепят изтеглянето на "Арселор Митал" от страната.
След обявяването на независимостта на Казахстан Шахтинск е последвал съдбата на многобройните промишлени градове в бившия СССР, характеризиращи се с икономическа депресия и напускане на населението.
Пристигането през 1995 г. на "АрселорМитал", който е предложил по-висока от средната за региона заплата (600 долара), е отдалечило призрака на "прокълнатите 90-те години на миналия век", когато не е имало вода, отопление и електричество. 
"Миньорите искат "АрселорМитал" да инвестира в безопасност и набиране на персонал", настоява Лукин, който съжалява за "недостига на специалисти заради резкия спад на равнището на образование".
Той настоява и за по-строги мерки: "Ако не променим законите в полза на по-стриктен контрол от правителството, който и да е инвеститорът, нищо няма да се промени в общата картина".