Работодателските организации подкрепят принципно проекта на закон за държавния бюджет за 2027 г. с направени бележки и предложения, КНСБ подкрепя под условие, а КТ „Подкрепа“ не подкрепя. Това обобщи вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев, след като социалните партньори разгледаха проектобюджета на държавата за 2027 г. на извънредното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Преди това те изразиха стоите становища по проектобюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на държавното обществено осигуряване за догодина.
От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изразиха принципна подкрепа на проектобюджета за 2027 г. и на актуализираната средносрочна прогноза за периода 2027-2029 г. При подготовката на Бюджет 2027 предложихме амбициозна цел 2-1-0 т.е дефицит по консолидираната фискална програма (КФП) до 2 процента от БВП през 2027 г., 1 процент през 2028 г. и балансиран бюджет за 2029 г. като не говорим за механично намаляване на публичните разходи, а за преустройство в посока по-малко средства за дейности без доказан резултат и повече ресурс за инфраструктура, човешки капитал, производителност и устойчив растеж, посочи председателят на Управителния съвет на АИКБ Румен Радев.
От АИКБ оценяваме положително запазването на основните данъчни ставки, увеличението на стойностния праг за признаване на дълготрайните активи, ускореното данъчно амортизиране за определени технологии, увеличаване на прага за задължителна регистрация по ДДС за 2027 г. до 60 000 евро и предвиденото поетапно увеличение нататък, дори адмирираме по-агресивни стъпки в тази посока, посочи Радев. Той добави, че тези мерки със сигурност подобряват инвестиционната среда, дават предпоставки за намаляване на административната тежест, особено за малките и средни предприятия.
От АИКБ посочиха, че е особено положително постигнатото между правителството и социалните партньори съгласие за нов механизъм за определяне на минималната работна заплата, като според тях това е важна стъпка за възстановяване на ролята на социалния диалог. От организацията се обявиха срещу увеличаването на тежестта за коректните данъкоплатци като заместител на разходни реформи и в тази връзка не подкрепят повишаването на максималния осигурителен доход до 2400 евро през 2027 г., както и механичното увеличение на минималните осигурителни доходи по икономически доходи с 6,4 процента.
Пожелавам ви кураж в удържането на разходните реформи, тъй като иначе огромното напрежение в приходите просто няма да има смисъл, каза Боян Митракиев, изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Той изрази подкрепата на организацията по проектобюджета.
Добри Митрев, председател на Управителния съвет на Българската стопанска камара (БСК), отбеляза, че организацията подкрепя със сериозни резерви проекта на държавен бюджет за 2027 г. Той обясни, че подкрепата на БСК се основава на заявената посока към фискална консолидация, ограничение на преразпределението и реформите в публичните разходи. От БСК запазват категоричното си несъгласие с извънредния данък свръхпечалба от 33 процента за избрани групи предприятия. По думите на Митрев тази мярка противоречи на заявената предвидимост на данъчната среда и изпраща негативен сигнал към местните и чуждестранните инвеститори. Създава се прецедент при следващ бюджетен недостиг отново да се търси извънреден ресурс от успешно работещите предприятия и настояваме това предложение да бъде оттеглено, каза той. Втората резерва на БСК е свързана с продължаващото нарастване на дълга.
Българската търговско-промишлена палата (БТПП) като цяло одобряваме бюджета, има обаче неща, които не одобряваме - номер едно от тях е данък свръхпечалба, защото това е субективна мярка, каза председателят на палатата Цветан Симеонов. Той коментира, че това е непазарна мярка и добави, че в страна, която сме признати за пазарна икономика не бива да се признават такива мерки. Обявена е за еднократна, няма да може да помага за едно устойчиво развитие на бюджетната политика на България, посочи още той.
КНСБ подкрепя всички мерки, свързани с увеличението на приходите, но като цяло смятаме, че икономията на разходите се постига основно чрез капиталовите разходи и субсидиите, затягането е проциклично и според нас ще имаме проблеми по-нататък в следващите години, посочи президентът на КНСБ Пламен Димитров, който се включи онлайн поради служебни ангажименти в чужбина. Смятаме, че мерките подценяват значително реалния мащаб на консолидацията, отбеляза той. Относно финансовата подкрепа на реалния сектор, която за нас е ключова, намаляването на субсидиите като цяло, което се твърди, че е нещо позитивно, ние намираме за негативно, даже непоносими, посочи той. Оценяваме позитивно предвидените помощи за деца и подкрепата за семейства, който представляват съществена промяна спрямо заложеното в предходни бюджетни процудери, каза още Димитров. Ако нашите искания по повод политиката на доходите в т.ч и отпадане на 7-процентния данък върху ваучерите за храна бъдат съобразени по един или друг начин, ние сме готови да подкрепим бюджета, отбеляза Димитров.
КТ „Подкрепа“ винаги е имала една принципна позиция, когато става дума за бюджета на България и тя е по-добре да имаме редовен бюджет, отколкото да нямаме такъв, посочи Иоанис Партениотис от КТ „Подкрепа“. Синдикатът приветства по принцип посоката за фискална консолидация, но изразява неудовлетворение със заложените в бюджета размер на разходите за персонал, на минималната работна заплата, на минималната пенсия, на осигурителните обезщетения, въпреки че за първи път от няколко години имаме ръст в тези обезщетения, посочи той.
В този бюджет има индикации за промяна в политиките, които ще води изпълнителната власт, но не създава условия и не помага за преодоляване на неравенствата, за намаляване на работещите бедни, за преодоляване на демографската криза, борбата срещу бедността и социалното изключване, отбеляза Партениотис.
В тази връзка от КТ „Подкрепа“ заявиха, че не могат да подкрепят предложения проект на закон за държавния бюджет за 2027 г., защото категорично неприемливи за тях са размерът на минималната работна заплата, както и механизмът за нейното изчисляване, недостатъчното актуализиране на средствата за персонал и делегираните дейности, недостатъчното актуализиране на средствата за издръжка.
При обсъждането на проектобюджета на държавата вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев заяви, че правителството предлага бюджет, който връща публичните финанси към устойчивост, без да изоставя подкрепата за доходите, семействата и инвестициите. За да се гарантира това, са заложени мерки за подобряване събирамостта на приходите, предотвратяване на възможностите за укриване и невнасяне на данъци и осигурителни вноски, и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите, посочи той.